Спасителна песен

Иконопис

Този свят като хляб, натрошен и корав,

по прозорците сутрин се рони.

Някой ангел е минал с ръка на зограф

и по тях е рисувал икони.

В замъждялата лампа е сложил звезда,

върху кръста на зимата - цвете.

Там, където съм дишала, има врата,

през която се вижда небето.

А където стъклото допряла съм с длан,

тръгват пътища, дълги и къси.

И завършват със вишневобял филигран

там, където съм спряла дъха си.

***

Петя Цонева е родена в Габрово, Завършва специалностите Приложна лингвистика (с английски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", където работи като преподавател. Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература, като през 2018 г. издателство "Кеймбридж Сколарс" публикува англоезичната ѝ монография "Договаряне на граници в творчеството на четирима съвременни писатели-мигранти от Близкия Изток". Има три издадени стихосбирки - "С крило на земята" (2010 г.), "Дори да няма врата" (2019 г.) и "Белият час" (2021 г.), удостоена с награда "Дамян Дамянов". Публикува в национални издания и е лауреат на множество национални конкурси. Носител е на Славейковата награда за 2021 г.