Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война. Дневници на Министерството на външните работи в правителствата на Георги Кьосеиванов, проф. Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Константин Муравиев (1939-1944 г.)

Записките са подредени по хронологическия принцип, като е взимана в повечето случаи датата на написването и, а там където това е било невъзможно е по датата на събитието, записана често пъти дни след него. Когато датата не фигурира върху служебната бележка, за такава сме изнасяли пред нея датата, извлечена от текста и, като сме я поставяли в квадратна скоба. В малкото случаи, когато бележката е недатирана, сме я оставяли сред документите, там където е поставена от главния секретар на министерството. Имената на главните секретари, записали съответните служебни бележки, в случаите когато не фигурират под нея, а са установени със сигурност са поставяни на подходящото им място в квадратни скоби. Имена и думи, записани съкратено или с инициали, които са установени от нас са доразкрити, като сме използвали квадратни скоби. Подчертаванията в оригиналите са отбелязани с почернен шрифт.

Към сборникът сме изработили именен указател с кратки бележки за съответните лица, чиито имена се срещат в текста. Посочването на срещаните имена е не по страница, а по датата през която е споменато то, който начин си има и своите предимства. Датите тук са записани по възможния най-кратък начин, за да пестим място. (Като пример ще посочим следните два случая: "9.02.43"- означава датата 9 февруари 1943 г., "16 - 5.09.44" - означава документ № 16 от приложението от 5 септември 1944 г.)

Документите от френски, английски, руски и сърбо-хърватски език са преведени от Л. Ванова, а от немски език от С. Жечева и Ел. Костадинова. Представеният дневник и приложенията даваме в най-суров вид, без съответните бележки, не само поради големия му обем, но и за да избегнем всяка, възможна в случая субективност, като се надяваме че сборникът е първокласен извор за дипломатическата история на България от този почти непроучен период и ще бъде от полза както за нашите историци, така и за чуждите изследователи българисти. Много от включените документи могат да бъдат използвани като сериозен изворов материал, който оборва редица битуващи в науката тези и хипотези, но нашата цел беше в случая съвсем друга, а именно, като архивисти да предложим на всички, които проявяват интерес към темата за участието на България във Втората световна война новооткрити и неизползвани досега документи. Бихме искали също така да спомогнем и за доизясняването на един много важен въпрос от нашата история, който все още стои непроучен. България участва ли във войната през 1941-1944 г., или само в антифашистката борба през този период и в Отечествената война (1944-1945 г.)? И досега предизвиква спорове въпросът за включването на България в Тристранния пакт и как е обявена война на САЩ и Великобритания? Искат доизясняване и въпросите: Какви са отношенията между България и съюзниците и от пакта? Какъв е статута на българската държава в новоосвободените земи? Как се постига и прилага Крайовската спогодба и пр.? Този сборник дава отговори, както на тези, така и на някои други неизследвани въпроси. Но той е само един етап по пътя на пълното разкриване на историческата истина, за този важен период от родната ни история, който, макар и близко до нас по време, е все още недостатъчно изяснен.