За природата на доброто • За благодатта на свободата на волята

Аврелий Августин (Блажени)

Значението на Блажени Августин (354-430 г.) за световната християнска мисьл и европейската култура едва ли се нуждае от специално напомняне. Предложените два трактата са показателни не толкова за сумата на сътвореното от него, в чието тематично богатство те наглед потъващ колкото за духа и специфичния теоретичен почерк на онова боговдъхновено дирене на опорни за всяко време истини - схванало и първоизрекло много от записаните е битието и Словото послания на Създателя, които пронизват тъмата на вековете и днес ни се струват така сигурни и ясни, сякаш винаги са били такива. Дори за тези от нас, които имат някакви резерви към тяхната сигурност и яснота, при добра воля, ще бъде трудно да отрекат непреходния смисъл и актуалност на взаимодопълващите се въпроси, на който са посветени двата трактата:

I. Зъл, добър или морално неутрален е светът сам по себе си? Произтича ли от самата му природа и назначение някое от тези състояния?

II. Достатъчна ли е свободата на волята ни, за да направи нашия избор благ? Може ли да ни научи тя "от себе си", какво е добро и какво зло? Способни ли сме сами да изберем и онова добро, което не бихме искали да зависи от ничий избор? Можем ли свободно да определим Това - заради което, ако употребим свободата си - ще я запазим?

Този първи български превод Бдажени Августин е направен по:

De natura boni, ed. L. Roland-Gosselin, P.1936

De gratia et liberio (Patrologia Latina, t.44) от Цочо Бояджиев – доктор по философия през лятото на 1992 год.

Проф. д-р Цочо Бояджиев е роден през 1951 год. в град Троян. По настоящем е преподавател по история на философията, в СУ "св. Климент Охридски". Автор е на оригинални изследвания, посветени на малко познати аспекти на античния платопизъж; на студии върху средновековната култура, философия и теология, предизвикващи заслужен международен интерес; както и на преводи от латински, старогръцки и немски език. Специализирал е в Тюбинген - Германия.