България от първо лице. Мари Айхорн в София 1924 - 1925 г.

На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е млазовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдне вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взима файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова.

В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една такава подвързана книжка ли беше някаква и пишеше си, пишеше си. Едно хубаво така, като печатно излизаше всичко." За щастие дневникът е запазен. Той се оказва неповторим документ за времето, когато в България се полагат основите на редица културни институции, много от които дължим на Консулова-Вазова и нейното обкръжение, поради което попадат съвсем естествено в полезрението на германската гостенка. Дневникът съдържа неподправена информация за политически и обществени събития, на които Мари Айхорн е била свидетел, както и за личности, играли важна роля в културния живот на софийското общество.