Илинденско-преображенското въстание 1903 през погледа на европейските дипломати | The Ilinden-preobrazhenie Uprising of 1903 Tro

През последните години родната историческа наука като че ли все повече се задъхва в усилията си да откликне на поредния, изтласкан от нуждите на актуалната политическа конюнктура, „нов исторически прочит". В безкрайното търсене на универсалния, някак си самозадължителен, политически коректен (често неясно към кого) нов прочит като че ли се позабрави фундаменталната истина, че в историята все пак има факти и събития, които колкото и да бъдат интерпретирани, адаптирани и завоалирани, с времето не избледняват и не изменят същностните си характеристики. Едно от тези събития е Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., сериозно разтърсило привидно безметежното (все още) съществуване на дипломатическа Европа в комфортния свят на Бел епок („Прекрасната епоха").

Въстанието, обхванало големи части от Македония и Одринска Тракия, влизащи тогава в състава на Османската империя, е широко отразено в докладите на европейските дипломатически представители. Служебната кореспонденция на чуждестранните дипломати е предназначена изключително за „вътрешно" функционално ползване, поради което няма пропаганден характер и се отличава с висока степен на достоверност. Въпросът въобще не се свежда до това дали европейските дипломати симпатизират или не на българите и тяхното освободително движение. Първото е по-скоро изключение или най-малкото не е засвидетелствано писмено. Важен в случая е фактът, че в своите редовни донесения дипломатите пишат само и единствено за българи, когато визират най-многобройното християнско население в Македония.