Вълнения и прозрения

„Вълнения и прозрения" е втора стихосбирка на Радка Тренкова, в която тя дава израз на свой много съкровен вътрешен свят. Като съдържание това не е фикционална поезия, не е измислена и фантазирана, а всичко изобразено и Радка Тренкова изразено е преживяно, минало през човешките сетива, постигната е реалистична и автентична образност. Тук има една тематична насоченост - любовта, която е интерпретирана в нейната многоизмеримост като най-интимното и сърдечно чувство, което осмисля човешкото битие. Любовта е проблематизирана в трагична тоналност като безкрайност и вечност и с доминация преди всичко на болката от загубата на любимия човек, който не е романтично видение, а е конкретен, материален и осезаем, с когото се води жив диалог. Той в погледа на Тренкова е навсякъде като физическо и духовно присъствие и любовта й към него е безмерна и неизчерпаема и тази лична сърдечна любов преминава в широки екзистенциални мащаби. При нея спомените за любимия човек са втори живот и любимият не е само минало, но и настояще, и бъдеще, въпреки че е в небитието; тя преодолява стоически страданието си, което блика органически от нейната душевност и го превръща в стимул за пълнокръвно съществуване.

Като жанрова определеност в тези текстове повече се повествува и разказвателно се осмислят вътрешните човешки вълнения. Въпрос на избор е как да се реализира художественото начало, но недвусмислено се налага внушението на тази книга, че любовта възкресява и дава сила за живот; и че сърцето по-силно обича с възрастта и с обич трябва да се завладява човешката душа.