Душата расте

Когато във теб руините на спомена се сгромолясат,

и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе,

когато си опустошена и пътят ти е буренясал -

спри, послушай - и чуй! - как душата расте...

Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква,

а твоето минало просто е разплакано малко дете,

и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака,

но си изгубила всичко... А душата расте.

Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка...

А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете.

И сърцето умира... умира по малко...

Но душата - расте...