Димка Гочева е родена в Стара Загора през 1964 г. Завършила е философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1987 г. От 1988 г. е хоноруван, а от 1990 г. – редовен асистент по история на античната и средновековната философия. Първата ѝ дисертация е за телеологизма на Аристотел, ръководена от проф. дфн Ради Радев. Втората ѝ дисертация е книгата, която сега читателят държи в ръце.

Нейни са още книгите: В лабиринта на Платон и Аристотел (УИ „Св. Климент Охридски“, 1994), удостоена с награди от Фондация „Минерва“ и Фондация „Св. Климент Охридски“ през 1996 г.; Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм (ЛИК, 1999); Университетът: накъде (СОНМ, 2002); За Европа и университета (СОНМ, 2005) и POIKILIA. Eдна книга за класическите гръцки мислители (УИ „Св. Климент Охридски“, 2013).

Преподава избираеми историко-философски дисциплини в бакалавърски и магистърски програми във ФФ и ФКНФ на Софийския университет. Редактор и коментатор е на няколко от книгите на Метафизика, преведена за първи път на български език от Николай Гочев. Преводач е на За небето (СОНМ, 2002) и на кн. Епсилон на Никомахова етика от Аристотел. Съставител и редактор е на сборниците Политическата мисъл на европейското „минало“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2010); Предизвикателството Аристотел (УИ „Св. Климент Охридски“, 2018); Мислене и действане (УИ „Св. Климент Охридски“, 2020).

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение. Защо към и преди Аристотел? Status quaestionis.

Автобиографични и хронологични уточнения за изследването.

Понятийни разграничения, дефиниране на обхвата и замисъла му

Първа глава. Справедливото и справедливостта според двамата създатели на историографията и в съвършената атическа трагедия

Част 1. Херодот за справедливото и справедливостта

Несправедливото деяние като причина за война и двигател на историята и историите

Снемането на митологическото – историята на Елена

Съновидения, оракули и личби – къде сред тях е справедливостта?

Първият отговор: справедливостта като надчовешка сила

Вторият отговор: справедливостта като човешка преценка, човешко правосъдие

Третата възможност: справедливостта в семейството

Четвъртият отговор: справедливото се постига в общностната уредба

Справедливото в управлението на мнозинството

Свободата и проблемът за противостоенето между Европа и Азия

Част 2. Справедливостта и справедливото според История на Пелопонеската война на Тукидид

Тукидид като създател на историята на съвременността

Тукидид като философ на историята

Тукидид като софист

Картография на речите в произведението

Философстването в антилогиите в История на

Пелопонеската война

Човекът е мяра на всички неща, които водят до война

Хуманизъм и морализъм, а не морален релативизъм

За класическите и философските методи на Тукидид като историк

Тукидидовото „размишление за метода“

Aпология на софистиката, Херодот и Тукидид

Как е възможна справедливостта като лична добродетел и справедливото като общностно устройство

Част 3. Антигона на Софокъл, или за отвъдността на справедливото

Втора глава. Справедливостта и справедливото – от Платон към Аристотел

Част 1. Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон

Чия е справедливостта, или за субекта на справедливостта и на справедливото

Справедливото като качество на общностния живот и справедливостта като лична добродетел

Досократическото онтологизиране на Дике – Правдата

Софистическо-сократическият контрапункт в Държавата

Онтологическият отговор: Справедливостта е възможна.

Справедливото е възможно

Част 2. Персонификацията на добродетелите в „Персийския разказ“ на Сократ в Алкивиад

Сократ и Алкивиад. Сократ и Платон

Интересът на Академията към Персия. Интересът на Аристотел към Изтока.

Поучението на Сократ към Алкивиад

Част 3. Политическите устройства – решаващото за (не)постигането на справедливото според Платон и Аристотел

Политическото мислене в диалозите и писмата на Платон

Ейдосите на политическото в Държавата

▫ Битийно-космическото обяснение

▫ Тимокрацията и тимократът

▫ Олигархията и олигархът

▫ Демокрацията и демократът

▫ Фасадната демокрация според Платон

▫ Кои са търтеи и какво правят те в полиса?

▫ Тиранията и тиранинът

Апологията на беззаконието и авторитаризма в

Държавникът

Къде да търсим политическото мислене на Аристотел?

Политическите схващания на Аристотел като отрицание, но и продължение на търсенията на Платон

Аристотеловият принос в политическата теория

Ейдосите на олигархията в Политика на Аристотел

Трета глава. Към осмислянето на справедливото и справедливостта в самата Аристотелова мисловност. Към справедливото:

конституционната история на Атина. Към справедливостта: антропологията – фундамент на практическата философия. Никомаховаетика, кн. Епсилон: превод и коментар

Част 1. Как е възможно и постепенно приближавано справедливото? Атинската държавна уредба между философията, историята и конституционализма

Размислите за държавните устройства в Историята на Херодот

Държавните устройства като обяснител в История на Пелопонеската война

От Платон към Аристотел: от нормативизма на предписанието към реализма на описанието

Еволюция и прогрес в институциите на властта в Атина

Как е възможна независимостта на съдебната власт?

Част 2. Антропологията като корелат на етиката: модалната триада, тялото и душата

Космосът според Аристотел: съвършено тяло без душа

Живите същества и техните прекрасни тела

Полемичното начало на за душата

Проблемът за тялото

Душата като принцип на живота