Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм

Въведение

I. Телеологията като проблем и Аристотеловата философия като негово решение

Im Anfang des menschlichen Denkens war der Zweck В началото на човешкото мислене бе целта.

Николай Хартман,

Teleologisches Denken, 1951, S. 1

Както става ясно от заглавието, този текст се занимава с един философ и с един проблем, или по-точно с това как един проблем е подбуждал и организирал мисленето на един философ. За мен интересното и трудното от самото начало на работата ми върху тази тема бе това, че става дума за един от именитите мъже в историята на човешката мисъл, комуто са посветени хиляди изследвания и тълкувания на възгледите му, а проблемът, който го е вдъхновявал през целия му живот, сам по себе си доста оскъдно е проблематизиран и тематизиран. Може би една от най-ощетените философски категории, полагана като предмет и обект на философски анализ и метаанализ, е категорията "цел". А в европейската философия още от обособяването и от митологията, в античната и средновековната християнска мисловност, и поне до Лайбниц и Хегел телеологията е била живецът на философстването. Поради това за мото избрах първото изречение от книгата на Хартман, посветена на този проблем.

Наистина целта е в началото на човешкото мислене. Тя е опорната точка на преобразуващото се митологично съзнание при обособяването на логоса от мита. Тя обаче е начало и в смисъл на онова, от което започва мисленето, онова, което го ражда и насочва. Поради това и всички спекулативни философски системи са телеологични.