Животописи на велики художници, скулптори и архитекти, том 2

Още една поредица от десет блестящи майстори на изкуството, предложени от Вазари в неговите „Животописи“. Плеяда от зашеметяващи творци, принудили преводача да провокира мисленето ни със сполучливото заглавие към предисловието, приканващо ни на лов за великани и лилипути. Но въпросът за големите и малките в изкуството стои не от вчера. И въпреки това, ако ние считаме за лилипути фигури като Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта и показва ново отношение, чувствата и емоциите на човека; Мазачо, който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена натруфеност; Филипо Брунелески, първия архитект на модерността, наред с всичко открил и перспективата, създал прекрасни произведения на архитектурата и скулптурата, и Сандро Ботичели с неговите стенописи в Сикстинската капела, картините „Поклонение на влъхвите“, „Пролет“ и „Раждането на Венера“, с великолепните пейзажи и картини в библейската и митологическата живопис, ако ние, повтарям, ги считаме за второкласни творци, тогава още нищо не сме разбрали от ренесансовото изкуство и продължаваме да тънем в блатото на невежеството.

Така че не великани и лилипути, а Великани и Великани са реално всички тези изящни майстори, положили основите на новата за времето си културна парадигма, наречена Ренесанс, променила представата за изкуство и култура не само в Европа, но и в света.

Сава Славчев

***

Джорджо Вазари е роден на 30 юли 1511 г. в Арецо, Италия. През 1524 г. отива във Флоренция и работи при Андреа дел Сарто и Микеланджело. След пътешествие до Рим (1529), където се запознава с творби на Рафаело, Вазари се връща във Флоренция и постъпва на служба при Медичите.

През 1561 г. основава Художествена академия с Великия херцог и Микеланджело начело и 36 художници за членове. Построява двореца „Уфици“ (1560 –1585) за административен офис на флорентинските магистрати (коридорът „Вазари“ свързва двореца „Уфици“ с двореца „Пити“; там днес са окачени портрети на много известни художници). Той е автор на много от фреските в двореца „Векио“ във Флоренция и Кралската зала във Ватикана (1571–1573).

Вазари остава в историята повече като писател, отколкото като художник, заради забележителните си „Животописи на велики художници, скулптори и архитекти“ – биографична книга в три части, посветена на живота и творчеството на италианските ренесансови творци. И до днес изследователите черпят от неговия труд основни сведения за съдбата на Микеланджело, Джото, Леонардо да Винчи, Фра Анджелико, Филипо Липи и редица други.

Умира във Флоренция на 27 юни 1574 г. на 62-годишна възраст.