Наричайте ме Александра

Сякаш са шахматни фигури, Романови мълчаливо се готвят за ново преместване. Царица Александра мечтау да види омъжени четирите си дъщери. След абдикацията на царя вече се е отказала от грандиозните планове за малкия Алексей, надявайки се да се отдаде на спокоен живот някъде далеч от светския. Чувства липсата на приятеля си Распутин - единственият мъж след любимия ѝ Ники, който истински я е разбирал.

На последното място, където са отведени с очакване да бъдат освободени, Александра се заема да задоволи любопитството на дъщерите си за своето минало, като описва един изпълнен с трагедии живот, но озарен от щастието на споделената гореща любов с Ники. Любов, която предават и на децата си и се превръщат в бастиона, крепящ ги неразделни и силни до фаталния им край.