Иван Милев | Ivan Milev

Милев рисуваше no най-странен начин: съставяше композиции от ритъма на своите видения - жени, майки, моми, които идват в българския дом да го украсят, да поплачат, да ни покажат своята величава скръб, да отменят самотата на мъжа и да възвисят и пречистят копнежите му. Самият дом е съграден не от ръката и теслата на зидаря, а от многообразния, невешествен материал, с който са изградени приказката и сънят. Багрите не са спектралното разлагане на слънчевата светлина, а сгъстените и разредени състояния на скръбта и радостта. Тия цветове се, излъчват или от мъчителната скръб, или от възкръсващата радост.

Илия Бешков

Milev painted in the most bizarre way: he created compositions from the rhythms of his visions - women, mothers, girls who arrive in the Bulgarian home, to adorn it, to cry a little. to show us their majestic sorrow, to relieve the loneliness of the man and to uplift and purify his longings. The home itself is built not by the hands and the adze of the mason, but from the multifarious, nonphysical material that fairy tales and dreams are built of. The colors are not the spectral decomposition of sunlight, but the condensed and diluted states of sorrow and joy. These colors are radiated either by the excruciating grief or by the resurrecting joy.

Iliya Beshkov