Проучването на анонимната каталонска хроника за Якоб Челеби, в което двамата автори на тази книга обединяват усилията на историка и филолога, подрежда, парче по парче, сложния пъзел на едни събития, разказвани и преразказвани в множество хроники, писани от автори, носители на различна етническа и културна идентичност, притежаващи различна степен на осведоменост, повлияни от разнообразни и често противоречиви източници, мотивирани от разнородни интереси и цели, представящи различни гледни точки. Изброените фактори правят задачата на двамата автори на този труд особено сложна и затова метафората, която употребих, е съвсем уместна - наистина възстановяването на картината на събитията, на местата, на имената на участниците в тях и на датите изисква внимателна аналитична работа с множество текстове, за да се отсее истината от измислицата, да се открият волните или неволни грешки, пропуски и модификации, които всеки хронист допуска, да се запълнят празнотите и, накрая, да се подреди пъзелът, така че изображението да е ясно, разбираемо и логично построено.

Защото става дума за работа с текстове, писани по време, когато историята и художествената измислица все още са в крепка прегръдка, а субективното представяне на събитията е нормална практика, която много по-късно историческата наука ще се опита (с по-голям или по-малък успех) да ограничи, като заложи на обективното и подкрепено с доказателства описание на миналото. Хрониките, с които боравят изследователите обаче, са още далеч от подобен подход и анализът им изисква проницателно и подплатено с вещина сравняване и разнищване.

В тази книга заинтересованият читател ще намери именно това - един внимателен сравнителен анализ на източниците, в който са взети предвид всички фактори, обусловили различните версии на събитията. Но ще научи и интересни детайли, свързани с мисленето, културните особености и социални отношения в Османската империя от периода на разрастването й към Балканския полуостров, видени през погледа на различните хронисти.

Прави впечатление отличната осведоменост, която стои зад тази монография, несъмнено плод на дълга проучвателна работа. Това прави възможно наблюденията и разсъжденията да звучат убедително, а възстановяването на историческите събития да почива на сериозна аргументация.

Накрая бих искал да подчертая и художествените достойнства на каталонската хроника, приложена в края на изследването, която, с простотата и емоционалността, характерни за средновековните хроники, ни потапя в увлекателен авантюрен сюжет, напомнящ незабравимите разкази на легендарната персийска царица Шехерезада.

Проф. д-р Петър Моллов