Емиграцията на български граждани в Европейския съюз е социален процес, който поставя своя отпечатък върху съвременното развитие на нашето общество. Тази книга е посветена на жизнения опит на мобилните българи и представя техните виждания за причините, трудностите и надеждите, с които те правят този избор, и оценките им на постиженията и загубите по избрания път. Знанията за перспективите на самите емигранти са от голямо значение за политиките, както на българската държава, така и за правителствата на страните, приемащи емигранти, а и за ЕС като цяло, в чиито официални документи е залегнала стратегическата цел за развитие на единен трудов пазар в общността.

Съдържание

Предговор

Увод. Миграцията като жизнен опит

Първа глава. Теоретична рамка на изследванията на „реалното“ преживяване на миграционния процес

Втора глава. Методология на изследването на миграцията в жизнения опит на хората

Трета глава. Социалният контекст в България като изпращаща eмигранти страна

Четвърта глава. Социалният контекст на страните от Европейския съюз, приемащи имигранти. Общоевропейски и национални политики за регулиране

на мобилността в опита на българските емигранти

Пета глава. Видове мотивация на българските мигранти

Шеста глава. Подготовката за емиграция

Седма глава. Ролята на агенциите за набиране на персонал в процеса на миграция

Осма глава. Ранната адаптация на мигрантите в новата среда

Девета глава. Жизнените стратегии на мигрантите за социална интеграция

Десета глава. Трудовите кариери на българските емигранти в ЕС

Единадесета глава. Социални измерения на гражданството в емиграция. От проблема за националната идентичност към проблема за политическото участие на българските емигранти в страните от ЕС

Дванадесета глава. Жизнените планове на българските мигранти в Европейския съюз

Заключение

Библиография