Последните дни на Ханс

Младият македонски писател Михайло Свидерски написа роман, който може да заеме мястото сред най-забележителните творби на новата европейска литература. Става дума за „Последните дни на Ханс". В него има загадка, която веднага сграбчва любопитството, изключителен психологизъм, в капана на който влиза читателят, и пророческа дълбочина с прозрения за невидимите кукловоди, които управляват обществото.

В забутано село някъде в Южна Америка са се заселили немски емигранти. Те живеят изолирано, като се изключат посещенията на малкия Сантяго, който слугува на възрастния и болнав господин Ханс. Двамата се сприятеляват и момчето попива от знанията на безпомощния и никому ненужен старец. И докато селото е разтърсвано от насилствените вземания на властта в страната (хунта, тоталитаризъм), в болното съзнание на стареца, криещ истинската си самоличност, вилнеят спомени от миналото му – като унизено, тормозено и потискано дете, нереализирал се художник, диктатор психопат, подчинил на влиянието си половината свят... Дали той няма връзка и с убийствата на хора от селото?

Роман, в който загадката не се разкрива до последната страница. Препратките към конкретната историческа личност са очевидни, но все пак дали героят наистина е той, Адолф Хитлер? Читателят се оказва детектив в лабиринтите на една психологическа драма.

Модерен европейски роман, който може да се нареди до произведения на Шницлер, Джойс и Улф. Неслучайно е номиниран за най-престижната македонска литературна награда – „Роман на годината", както и за Наградата за литература на Европейския съюз.

Освен с майсторски изваяно повествование романът впечатлява с болезнено актуалните си разсъждения за свободата, самотата, страховете и насилието, което поражда насилие.

Публикуван за пръв път през 2018 г., „Последните дни на Ханс" прави прозрения дори за епидемията, която обхвана света 2 години по-късно.

Но по-важното е, че Михайло Свидерски е създал роман, който надскача Балканския регион и е произведение от световна класа.

Свободата е жажда за покоряване..., тирания, толкова отровна, че когато те обземе, те кара да покориш света, да се изкачиш по всичките стъпала на желанията си, да ги осъществиш и тогава да се почувстваш свободен.

Когато заробиш някого икономически, това е достатъчно, за да го притежаваш, още по-лесно е, когато сам си печаташ парите, тогава можеш да платиш всички сметки. От тях няма спасение, те са дяволи. Вече никой не покорява с война, този метод е остарял, да кажем, просто излезе от употреба, сега поробват душите, не телата, навлизат по-дълбоко. Поробената душа е покорна и живее в страх, постоянно я плашат, че ако им откаже вярност, ще попадне в лоши ръце, без да знае, горката, че е в ръцете на дявола. Така всяка криза е създадена първо в техните умове, а после в реалността.

Аз сънувам и умирам от страх, като виждам как в тайните лаборатории на кроячите на съдбите се произвеждат опасни вируси, които се изпращат в епруветки из света, после слушам за епидемии, неизлечими болести и човек би трябвало да е прекалено наивен, за да повярва на лъжите им. Стотина души играят шах на картата на света, ето ги пред нас, виждам ги, седят и ни гледат кръвожадно.