Книгата. Поезия

Аз съм идиот. Не като Швейк. По-скоро ненормалник. В главата ми постоянно се въртят всякакви идиотски мисли. Живея на улица, гъсто населена с ненормалници. Повечето много свестни. Жена ми също. Вие се сещайте дали е свястна, ненормалник, идиотка или и трите заедно. Един от малкото хора съм (двама), осъществили челен сблъсък на два велосипеда. Другия не го познавам. Само сме се сблъскали. Та понеже много идиотски мисли ми минават през главата, за да не ги забравя, реших да си ги записвам. И в един момент ми дойде комерсиалната идея да ги представя в подходящ (или надходящ) вид и да ги издам в книга. Не че нещо ще спечеля, ако имах търговски нюх, нямаше да съм беден университетски преподавател, а богат търговец. Но, както е казал мъдрият българин, който не мо±е да препродава - преподава. За книгата де, просто така, да почетат хората, белким се поразсмеят, че по-лесно да понасят нашата светла шибана действителност. Ако пък си покрие и разходите- цена няма да има! За действителността - какво да кажа, след като вместо да си оправим пътищата, поставяме знаци - бабунки (аз им викам цици, щото знакът на това ми прилича), падащи камъни и темподобни. Шофьорите да му мислят - предупредени са.

Ще започна с една част, публикувана преди няколко години в пловдивското списание "Страница". Текста го възнамерявах за нещо като увод, само дето не го бях изкусурил, но по липса на време така го дадох и го отпечатаха. И добре че стана така, защото иначе щяха да ми крадат безнаказано интелектуалната собственост без дори едно мерси, като рекламата "оставете ме на бира". Не че нея я откраднаха наказано. Заради тези кражби и съм седнал да пиша - поне като публикувам книгата, като крадат, ще трябва да ме цитират. Един вид авторитет да стана. По какво - не е ясно. Трудно се дефинира идиотизма.