Рождество

РОЖДЕСТВО - ОТГОВОРЪТ

Всяко раждане е болка, а всяка смърт тъга. Така е до идването на Спасителя на земята. А след това? Може би словата на св. Иоан Богослов ни обясняват: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Едино-роден Син, та всякой, който повярва в Него да не погине, а да има живот вечен." След това смъртта стана ново начало, а раждането нова надежда.

Така ли е за всички? Не, разбира се! Тези, които продължават да живеят в мрак - за тях мъката остава, но тези, който са преживяли Рождеството - те живеят с надежда. Вече две хиляди години има човеци, които посрещат раждането на Спасителя в душите си на 25 декември. За тях това раждане не е обиколка из универсалните магазини, не е повод за неспирни тържества, свързани с Новата година, която ще почука на портите. За тези човеци Рождеството е пламък, сгрял сърцата им. Ако Христос не бе се родил, живял, проповядвал и страдал за нас, човеците, какъв щеше да е смисълът на живота ни. Всеки иска да има нова дреха, да му е пълна трапезата за празника. Но с това ли се затваря кръгът? Това ли ни изпълва живота? Когато вечер останем насаме със себе си, новата дреха ли ще облечем или пък ще затрупаме леглото си с лакомства? Или може би ще гледаме новата си кола, която стои пред входа ни.