„Македония в песни“ – антология от български поети, по идея и подредба от Лъчезар Станчев с участие в подредбата от Радослав Мутафчиев,и с предговор от проф. Александър Балабанов,е публикувана за първи път отиздателство „Т. Ф. Чипев“ в 1941 г.

В 20-те години на третото хилядолетие, под световно влияние, малкият брат Македония приема разтворените обятия на големия брат България в Евросъюзното семейство. Радостна е силата от дванайсетте „Македонски сонети“ на Иван Вазов от 1885 г., - основа за този успех.

30-годишен, поет лауреат на голямата годишна награда за поезия в 1939 година, след специализация в Сорбоната (1937-1939), окрилен от всебългарското посрещане в Охрид в 1941 г. има идея за антология от български поети „Македония в песни“. Идеята е мотивирана с мечта за финансов резултат, защото на Лъчезар Станчев му предстои женитба с „охридска принцеса“. Възхищението от проф. Александър Балабанов, приятел на Елин Пелин и желанието на инициатора поет да се сближи с Елин Пелин, с цел да го покани за кум на своята сватба, предопределят автора на предговора.

Фототипното издание (2022) е посветено на сто и петнайсетгодини от рождението на Лъчезар Станчев.

Към изданието е добавен послеслов от доц. Елка Трайкова „Паметта заМакедония в стихове“ и „Документално“ от Вл. Л. Станчев за реализацията на идеятаза тази антология.

Отстранени са печатни грешки в първото издание от 1941 г.

В антологията са представени 36 творби от Вазов, включително няколко от „Македонските сонети“ и общо стихове от 41 автора, от Константин Миладинов, Яворов, Дебелянов, Багряна,…, до млад неизвестен поет издал стихосбирката „Моторни песни“ (по-късно – популярният Никола Вапцаров).

Проф. Ал. Балабанов обобщава в предговора, през 1941 г.: „Тая сбирка не е самопоезия за Македония, ами е донякъде старателен отбор, исторически документ замотивите на българската поезия...“

В послеслова към фототипното издание доц. Елка Трайкова коментира:„Македония в песни“, съставена от Лъчезар Станчев и Радослав Мутафчиев, е един отмного добрите образци на българското антологийно изкуство. Тя създава богатаколекция от творби, подбрани от шлифован литературен вкус. (…) Съставителите съсзамах прекрачват граници – между исторически периоди в литературния процес, междуутвърдени и маргинални автори и творби, между естетически направления в името наавтентичната панорама на стойностното и значимото в българската поезия, посветенона героите и мъчениците, на историческите топоси, на сложните политически игри,които през вековете разчертават съдбата на тези земи. (…) Включените от Лъчезар Станчев и Радослав Мутафчиев 41 автори и техните творби оформят внушителендиапазон от стилове, направления и поетики.“