Родовете в Сираково

Кой съм аз? Каква кръв тече във вените ми? Какъв е моя произход, потекло? Кои са моите прадеди, откъде са ? Това са въпроси, които си задава всеки млад човек, когато се осъзнае като личност и отвори очи за да опознае света около себе си.

Така е, защото човек не е безпътен, той винаги оставя следа след себе си, в спомените на няколко поколения. Затова от уважение и почит към тези, които са ни създали и отгледали, ние обръщаме поглед назад в годините и вековете и търсим своите корени. Затова нека предадем на свой ред това което са ни разказвали, което си спомняме, <оето сме преживели, за да има приемственост.

Да познаваш своя род, живи и починали близки и далечни роднини, е просто наш дълг, защото без тях, нас нямаше да ни има.

Кое ме подтикна да направя това обемно и трудно изследване? На първо място любовта и желанието да открия корените на мойте два рода, чиито наследник съм. Още от дете съм слушал за нашите роднини, кой как се казва, какво е работел, къде е живял и като ученик бях направил родова схема на фамилиите Нинови и Леваците. По-късно започнах да задълбавам и разширявам изследванията, особено при написването на първата книга за историята на Сираково. Тогава именно осъзнах, че населението на селото. след кърджалийските погроми в самия край на XVIII век, е почти напълно подменено. Тогавашното средно голямо село за да се спаси от пълна погибел, избягало във Влашко, като от там се завърнала само част от рода Гарговци, нещо което битуваше и преди това в народната памет.

По-късно попаднах и на църковните книги, част от които са съхранени в добролевската църква, а останалите не успях да открия нито в добролевската църква, нито във врачанската митрополия. Те отразяват ражданията от 1881 до 1896 години, умиранията от 1898 г. до нашата съвременност, макар че по времето на социализма данните са много непълни, вписвани са само възрастни хора, на които е извършено опело. Третата дава представа за сключените бракове в периода от 1902 до 1957 г., която след 1949 г. също е непълна.

Именно тези разминавания в годините при църковните книги, не достига на данни, вписването на хората с по две имена (личното и бащиното), т.е . без фамилното, до периода след войните 1919 - 1920 г. и най-вече липсата на хората от старото поколение - родени между 1900 - 1930 г. ми създаваха най-големи проблеми. Именно липсата на народната памет, която вече е безвъзвратно изгубена със смъртта на старите хора, ме подтикна по-скоро да се захвана с този непосилен труд, за да събера зрънцата история, все още съхранена в спомените на отмиращото в момента поколение на възраст 70 - 85 години. Не открих в общината големите общински книги, четливо и точно калиграфски изписани от някогашните писари за родените, умрелите и бракосъчетанията в селото. Поради слабата грамотност и ниска отговорност на кметовете и секретарите, тази съществена информация е струпана на някои от общинските тавани в Борован и не може да бъде ползвана! Единствено личните картони на хората в службите ЕСГРАОН ми даваха нужната информация, а те бяха създадени едва в 1977 година.

Въпреки, че в Сираково училището е открито още през 1870 г., създавало е грамотни хора, имало е учители, но досега не се е намерил никой, местен или свързан със селото човек, който да събере тези данни и спомени и да ги запише. Единствен Марко Петрашков ни оставя 5 ръкописни страници за историята на селото и 17 страници за историята на училището, но конкретно за фамилийте никаква информация.

Затова побързах, доколкото е възможно, да събера, съхраня и запиша тази информация, защото „написаното остава, а казаното отлита" заедно с този който го е казал. Знанията отмират заедно със свойте носители - възрастните хора, на които също им е разказвано и след тяхната смърт, незаинтересоваността на младите води до забравата и изгубване на родовата и народната памет! Затова нека четем и помним, а дано се намери и някой мой последовател, който да продължи и задълбочи труда ми, защото живота продължава и идват новите поколения, на които посвещавам своя труд!