Слепота

Слепота (1995) е може би най-известният роман на Жозе Сарамаго, в който фантазия и реалност се преплитат и ни позволяват да видим много по-ясно вътрешния си свят.

В една неназована държава, в един неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, един мъж внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всякакъв ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у човека - волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена - единственото същество, което не е поразено от сияйната белота. Героите на този великолепен и необикновен роман преминават през хиляди перипетии. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът - все страсти, които ни заслепяват и чрез които Жозе Сарамаго изгражда потресаваща алегория на времето, в което живеем.

Смайващите притчи на Сарамаго, омесени от фантазия и действителност, са благодатен шанс за днешния читател да бъде поразен от безподобното му стилистично умение, облъхнат от състрадателната му ирония и вероятно смутен от щедрото му разбиране за човешката природа. Романът Слепота ни напомня, че най-важният фактор в човешкия живот е смъртта, че погубваме самоуважението си всеки път, когато нараняваме някого, че човешкото достойнство е подложено на унижения ежедневно, затова наш дълг е да сме критични към статуквото, но най-вече към самите себе си...

Историята в романа продължава на страниците на книгата Проглеждане. По романа е заснет нашумелият филм на Фернандо Мейрелес - Blindness (2008).

Жозе Сарамаго (1922 - 2010) е писател, драматург и журналист, емблематична фигура в съвременната португалска литература, носител на наградата Камойнш (1995), най-голямото литературно отличие на Португалия, и Нобелов лауреат за литература (1998). В света са продадени над 2 милиона екземпляра от книгите му, преведени на 25 езика. През 1992 г. португалското правителство обявява романа му Евангелието по Исуса Христа за оскърбление към религията и го изтегля от конкурса за Европейска литературна награда. Обиден от наложената цензура, писателят напуска родината си и се изселва на Канарските острови, където издъхва на 87-годишна възраст.