Многообразната същност на Аза

Книгата се състои от уводен текст и стихове на четири от най-представителните хетероними на Фернандо Песоа – Алберто Кайеро, Рикардо Рейш, Алваро де Кампуш и самият Фернандо Песоа*. Обемът, с който са представени отделните хетероними, е приблизително пропорционален на обема на цялото им творчество.

Подборът е направен със стремеж да се избере от огромното творчество на Песоа онова, което предава духа на цялото. Консултирал съм се с множество антологии на португалски и испански (между тях на Октавио Пас и Алваро дел Помбо). Стремях се също да не преповтарям съществуващите български преводи на Георги Мицков от 1994 г. и на Румен Стоянов от 2014 г., макар че е неизбежно да има някои съвпадения. Неминуемо някаква роля са играли и моите лични предпочитания.

Уводният текст е сравнително обширен, понеже Песоа е слабо познат у нас, особено що се отнася до философския смисъл на хетеронимите и поетичното им значение. Текстът анализира тези аспекти в контекста на периода 1910 – 1930 г., който вероятно е най-вълнуващият в европейската култура от Ренесанса насам.

Калин Коев - съставител на антологията

*Изписването на името по този начин е по настояване на Калин Коев – преводач и съставител на Антологията. (от редакцията)

***

Фернандо Песоа създава над 70 хетеронима, някои от тях на жени, като пише различна поезия и проза от името на всеки; различна във формалното, но най-важното – различна в съдържателното, като формулира (във всеки отделен случай) нова естетика и философско виждане за света. Някои от тях рафинирани – понякога хетеронимите, които създава Песоа, създават свои собствени хетероними.

***

Направих от мен онова, което не съумях да бъда,

А онова, което можех да направя от себе си,

не го направих.

Сложих си грешна маска.

Познаха ме скоро такъв, какъвто не съм,

и не го отрекох, и се загубих.

Когато поисках да си сваля маската,

беше залепнала за лицето.

Когато все пак си я махнах и се видях в огледалото,

бях вече остарял.

Бях пиян, вече не можех да си сложа маската,