При доцента

Роден съм през първата половина на миналия век. Започнах да готвя малко по-късно. Първата ми сполучлива гозба бе пуйка с кестени, която сготвих за Нова година. За следващата Нова година сготвих патица с портокали В Япония ме научиха да варя ориз според местните традиции. Прилагал съм наученото в морски заливи и в открито море. Вкусът на ориза по японски е малко скучен, но може да се освежи с пържени скариди, суджук на тиган или с най-банално русенско варено. В Антарктида всички са готвачи, когато им дойде ред да дежурят по кухня. Там човек рядко разполага с достатъчно продукти, затова готвех прости манджи - например месо с картофи, моркови и лук. Като добавиш дафинов лист, чер пипер на зърна, бахар и вино се получава нелош резултат. В субекваториална Африка почти всяка седмица нарязвах две зелки, заливах ги със саламура, захлупвах кофата и я изнасях на двора. На този климат зелето втасва за два дни. Сервирах на гостите си месо от брадавичесто прасе с кисело зеле и те хвалеха българската кухня. Млад грък, който гостуваше на родителите си в Африка опита една моя мусака с патладжани и каза, че никога не е ял нещо толкова вкусно. Това изказване докара майка му до депресия.

Така и не се привързах към бързото хранене, здравословното хранене, храненето по лунен календар и молекулярната кухня. За мен е късно.

Авторът