Плюм

ЖИВОТЪТ МИ СПРЯ

Бях навътре в океана. Плавахме. Изведнъж вятърът утихна. Тогава океанът разкри своето величие, своята безкрайна самота.

Вятърът утихна изведнъж и животът ми прещрака. И спря завинаги.

Беше следобед на лудост, беше особен следобед, следобедът на „годеницата се оттегля". Беше миг, вечен миг като гласа на човека и здравето му без усилие сподавя стенанията на гладните микроби, беше миг и всички други мигове се натъпкаха, сбутаха се в него един след друг, като прииждаха без край, без край и аз се прекатурих навътре, Затъвах все по-надълбоко, без край, без край.

***

Сборникът "Плюм", в който с най-голяма сило проличава оснвната тема в творчеството на Мишо - отказът от всекидневната реалност, - съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20-те години на миналия век, както и известен натуралистичен "маниеризъм" с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения.