Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и всеверни гости на царството ми да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да била стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или в Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя, или отиват в Солун - навсякъде да си купуват и продават свободно...

Дубровнишка грамота на цар Йоан Асен II, 1230 г.

КЛЕТВА И ДОГОВОР НА ГОСПОДИН ИМПЕРАТОРА НА ЗАГОРА АЛЕКСАНДЪР

Моето царство дава препоръчително писмо на моите приятели и братя франките - венецианците. И се заклева моето царство в Бога Отец и Дева Мария и светия животворен Кръст и в света Петка Търновска, и в моята душа, че всички венециански търговци могат да идват и да се връщат със своите кораби през цялото мое царство читави и сигурни...

Договор на цар Йоан Александър с Венеция, 1347 г.

***

ПРЕДИСЛОВИЕ

От десетилетия в българската историография е наложен терминът „Добруджанско деспотство". С него се „идентифицира" средновековната Карвунска област през втората половина на XIV в. (днешна Добруджа), трайно свързана с българския болярин Добротица. „Деспотство" има за проекция титлата на Добротица - деспот, но чрез нея определението „Добруджанско деспотство" се използва за означаване на независим териториален юридически статус за средновековието на същата област.

Твърденията за съществуването на т. нар. „деспотства" -„деспотати" и обвързването на определена територия през този исторически период от време с владеенето, или управлението й от „деспот" не се потвърждава от изворите. Подобен е случаят и с понятието „архонтат" по аналогия на „деспотат" (механично пренасяне и уподобяване). „Архонтия" през XIV в. означава управление на град, административна единица от архонт (знатен, първенец, управител, военачалник, принадлежност към управляващи - аристокрация).

Деспот Добротица е впечатляваща личност на Средновековното време. В по-голямата си част изследванията посветени на присъствието му в политическия живот на Българската държава при управлението на цар Йоан Александър Асен (1331-1371) и цар Йоан Шишман Асен (1371-1393/1395), както и в събития свързани с Византия и Европейския югоизток, обвързват неговите действия с вид сепаратизъм. Приема се, че той се изразява в стремеж към автономност, независимост от централната власт в Търновград, изобщо прояви, които довели до създаване на държавно образувание, наследило „архонтат", владян от брата на деспота - Балик. Изворите „говорят" друго и поставят редица въпроси: съществувал ли е голям средновековен град Карвуна? Какви са родствените между династиите на Асеневци и Тертеровци?...