Драги читателю,

Тази книга Раковски написва и издава по време на турското робство с ясно определена цел. Асен и брат му Петър вдигат въстание за освобождаването на България от византийско робство, което води до възстановяване на могъща България. Именно това иска да покаже на поробения си народ Раковски, че е възможно освобождаване от робството със собствени сили. Но, за да напише този труд, на Раковски се налага да изучи всичко, до което може да се добере буден българин по онова време за епохата на Асеновци. Той събира сведения от национални източници, от нашия фолклор и от латински и гръцки източници. И тук именно, при използването на тези сведения проличава изключителният талант на този велик български учен, за критичен анализ и съпоставка на тези сведения с цел да извлече достоверното.

Така например, чрез надписа на колоната в църквата "Свети 40 мъченици", по негово време джамия, и след съпоставка с други национални източници, Раковски възстановява датирането на царуването на българските царе: Асен I е царувал от 1186 до 1195 г. ; Петър, брат му, от 1195 до 1201 г. ; Йован от 1201 до 1207 г. ; Борил от 1207 до 1217 г. ;Асен II от 1217 (или от 1218 според надписа му) до 1241 г., което става за първи път в нашата нова историография. По подобен начин той постъпва с всички направени от него датирания. Вероятно Раковски е и първият съвременен български нумизмат: той описва 10 монети от Асеново време и анализира произхода им и връзката им с нашите владетели, използвайки различни източници, което показва пък неговият всестранен подход към изучаване на нашата история. Интересно е и сведението, че българите по негово време притежавали огромно количество стари монети.

Раковски пръв в модерната ни историография достига до извода, че българите в завладените от Рим територии не са изчезнали, а са част от римската империя, че част от българите са останали извън нея, и че и двете части са неделима част от историята на България и Европа, истина, която затруднява и днес пишещите българските учебници 162 години след излизането на тази книга.

Съществена част от изследването на Раковски е свързана с разобличаването на стремежа на католическата църква да превземе българските диоцези с користна цел. Със силата на неумолимата си логика, той показва безсмислието на твърдението, че Асеновци са „паднали на колене“ пред папата, за да го молят да ги короняса, след като българските владици и народ сами ги коронясват в Търново, когато България е една от най-силните държави в Европа, когато именно, могъщият пратеник на католицизма, Балдуин е пленен, армията му разбита и той жестоко убит в Търново, когато Асеновци нямат никаква нужда от това, а напротив, са най-върлият тогава противник на католицизма. Той показва средствата, с които си служи йезуитският институт в Цариград, с цел обикновените българи да не попадат в тази клопка. Раковски показва, колко пагубно е това за и без това изтерзания и подтиснат народ, който едва по негово време почва да осъзнава миналото си и да се събужда за нова държавност.

Раковски разкрива и действителните механизми на управление на Балканите от Иван Асен ІІ. Тук той силно се противопоставя на византийските източници, за независимостта на Солунските и Епирските княжества от България по това време: „но и те се подчиняваха на ръката на моето царство, защото нямаха друг цар освен мене“.

Тази книга е и важен исторически източник за отношението на България към кръстоносните походи и събитията, свързани с тях на Балканите, за насилственото покатоличване на българи при техните походи, за възникване на павликянството в България, за богомилството и т.н. Особен интерес представлява сведението, че преследването на богомилите от католиците в България, чрез изселване и изгаряне в южна Франция, съвпада по време с войната и унищожаването на албигейците в южна Франция и Испания, които и до това време биват наричани българи, от западноевропейските източници.

И както и в своята знаменита книга "Българска старина" , Раковски показва общността на нашите предхристиянски обичаи с тези описани в свещената книга на браманите - "Авеста".

Раковски показва и структурата на българската държава, нейното държавно управление и законност. Особен интерес представлява дискусията по въпросите на цар Борис до папата, даващи сведения за законите, действали в България тогава, включително и тези от Крумовото време. Раковски е осъзнал от старите автори, че империята на Атила е българска държава: „Великият и славният Крум, българският цар, пред когото потрепера византийската държава, като съживи отново Атиловата велика държава под името Българско царство, и името хун и аварин престана вече да се чува, тъй като те са един и същ род с българите.“ И това е още една истина, в която се препъват авторите на българските учебници 162 години след Раковски.

Особен интерес представлява описанието на войните на русите в България, водещи, в края на краищата, до завладяването на Източна България от император Йоан Цимисхи. От източниците, които е чел Раковски, той стига до извода, че Святослав е бил извикан на помощ от въстаналите братя на цар Петър против политиката му на сливане с Византия, с което се обяснява и отварянето на вратите на 80 града по Дунава за войските на Святослав. И едва след като Святослав вижда богатството на България, изменя на българите и води жестока война за завладяването ѝ. И това е още една истина, в която се препъват авторите на българските учебници 162 години след Раковски.

От национални източници, Раковски възстановява и механизма на завладяването на България от турците, показва документи за статута на Влашко и Молдавия в онези времена, за статута на множество райони на България в ранния период на робството, които и днес са единственият източник за тези събития. От особен интерес е и изследването на множество думи, чиито произход и днес много българи смятат за турски, а те са си с чист български произход. Всичко това е свързано с това, че турците завладяват далеч по-развита в административно отношение България и приемат множество означения директно от българския език. Интересно е и наблюдението, че не е известно турците да са водили семействата си на Балканите, по време на тяхното завоюване, а са били само с войски, т.е., че тези мъже си вземат насилствено жени от Балканите, с което се променя и външният вид на европейските турци, сравнени с азиатските.

И нека споменем, че тази книга съдържа и уникални, не срещани никъде другаде писмени паметници на нашата история, публикувани за първи път от Раковски и изчезнали заедно с неговата библиотека.

Книгата съдържа и описание на сливенския район с древните названия на реки, селища и крепости, свидетелства за исторически събития и за предхристиянски обичаи, както и сведения, че там Асеновци са построили множество манастири, по подобие на Атонските. И верен на своето безгранично любопитство, Раковски не пропуска случай да обясни, където стане дума, предхристиянските обичаи, практикувани и по негово време.

Раковски дава и кратко сведение за по-новата българска история, започвайки с извикването на българите на помощ на император Зенон 485 г. и множество последвали събития, като построяването на Анастасиевата стена срещу българите, възникването на самостоятелната българска църква при Юстиниан, и мн. др. И това е още една истина, в която се препъват авторите на българските учебници 162 години след Раковски. Смайващи са познанията на Раковски на старите автори, писали на гръцки и латински, които едва след 1944 година частично бяха събрани в изданията на Българската академия на науките в 16-те тома на гръцките и латинските източници за българската история.

От особен интерес са и народните ни песни, възпяващи очевидно Симеоновите войни, запазени по негово време. За мен беше много интересно сведенията в тези песни, че при войните завъзвръщане на панонски земи срещу новодошлите маджари, и стремежът на войника да си вземе тамошна девойка за робиня, се възразява, че това е невъзможно, защото те са българки, а българка за робиня той не може да вземе.

Книгата съдържа и ценни сведения за наши владетели с името Михаил, които продължават да владеят имоти и след идването на турците на Балканите.

Пояснителните бележки на Раковски са също от огромен интерес за нашата история. Така например при обяснението на значението и произхода на думата була, той ни казва: „Папски були – bulla латинска дума. В старо време bulla е било едно украшение, направено от злато, сребро и олово, имащо валчест вид, като колелце. Римляните са взели това украшение от етрурите (старо-българи). На етруски тази дума се изговаряла и писала вала – валчесто, кръгло нещо, сравни с българското валѭ- валѧѭ – валамь, валакъ, валчѧст и пр. Етрурите са употребявали това нещо вместо ордени (челенк) и са ги давали на отличилите се във войните, както и на свободните етрури.“ Че етруските са преселници траки от Мала Азия, по времето на цар Кир, ни е казано от Херодот, сведение, което е било известно на Раковски, както и множеството други, за сливането на стари траки и завърнали се от Хиндостан, влели се в българския народ.

В бележките на Раковски се съдържат много анализи и сведения за произхода на множество български думи с тяхното древно и сегашно значение.

В добавките на Раковски има и уникални сведения, за участието на български войски в завоевателните войни на турците, след падането на българското царство.

И сега, драги читателю, нека си зададем въпроса, защо това съкровище на българската историческа мисъл, не е било преиздавано досега. Ето и отговорът на този болезнен за българите въпрос: в окупираните от Съветския съюз държави след Втората световна война, с изключение на Австрия, бяха наложени комунистически режими и тези страни бяха третирани като „сфери на влияние“ на Съветския съюз. Между наложените идеологически санкции една инструкция целеше подменяне на националната история на народите с измислена, която да ги обвързва „завинаги“ с „великия Съветски съюз“. Ето и текстът на тази инструкция: „За управление на окупираните от Съветската армия източноевропейски държави“, КАА/08.113. № НК/003 47, спусната на 2.VI.1947 г. В точка 56 от нея се казва: „Водещите имена в политическата, научната и културната местна история да бъдат дискредитирани и изчиствани от историята. На тяхно място да бъдат въвеждани обвързани с нас и наши исторически имена. Приоритетът и върховенството на нашите исторически имена над местните да се подчертава и налага. Опити за опазване на позициите на местните имена в историята да бъдат обявявани за национализъм. Застъпниците им да бъдат репресирани и при възможност премахвани.“

Виждате, че публикуващите такива материали са били застрашени просто от физическо изтребление. Какъв цинизъм!

Нека сега се насладим на блестящата логика на този изключително всестранен и трудолюбив български учен! Приятно четене!

Николай Иванов Колев

Херцогенаураах

15.6.2022