Виното на надеждите

Михаил (Милко) Кръстев е роден в Перущица. Завършва гимназия "Андрю Карнеги" в Пловдив. Следва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски". Работи в Българската национална телевизия и в печатни медии. Автор е на телевизионни сценарии, разкази, новели, очерци и монографии. На голям читателски интерес се радват романите му „Виното на надеждите" (първо издание през 2013 г.) и „Орехова поляна" (2020)j както и сборникът с разкази „По съвест и други истории " (2021). За романа „Виното на надеждите" и за приноса му към българската литература през 2011 г. е удостоен с наградата „Оборище" и с почетен плакет на Народното събрание. Почетен гражданин е на Перущица. Негови са думите: "Бъдещето принадлежи не на „време разделно" а на времето на опрощението". Живее и твори в Асеновград.

Защо Михаил Кръстев нарича монументалното си произведение „Виното на надеждите"? Мит, легенда и история, минало, настояще и бъдеще, реалност и видения се преплитат, за да изградят многоизмерна структура, лабиринт от образи, идеи и действия. Сюжетът е борбата между двата пътя към свободата - постепенно морално израстване или саможертвен кървав бунт.

Виното

То е идентичност - тракийска (напитката на Освободителя Сабазий) и християнска (кръвта Христова). Маврудовото перущенско вино е онова „причастие", което са споделяли помежду си всички перущенци - мъже и жени, млади и стари. Според легендата то е и най-силният юнак, който, приет от друг юнак, го прави непобедим.

Надеждата

Основният герой е Христовата вяра, която носят хората, родени в по-лите на Родопа или привлечени от магичната Перущица.

Перущенци

са дълбоко, изконно вярващи християни. Спасителя е казал, че иска любов, а не жертва. В онези времена за българите, дори за Лечителя, „обич без жертва е невъзможна", изкуплението, което е свободата да обичаш себе си, ближния, цялото Мироздание, е било възможно само по един път - този на греха, на бунта. Свързващото чувство е идеята за Любовта. Любовта с Жертва, която през април 1876 година някои българи са сторили и която може би все още не сме направили като народ. Жертвата, която би ни направила свободни. Наистина свободни да обичаме. Наистина.

Доц. д-р Веселина Вачкова,

директор на Историческия музей - град Перущица