Христо Колев ГОЛЕМИЯ. Спомени за израстването

***

Балван, 25 юли 1983 г.

Мила Жана,

И сега ти пиша набързо. За днес очаквахме Кольо и Ася. Те дойдоха в събота вечерта. Вчера заран ги изпратих, ходих в Севлиево. Като се върнах, донабрах мента, ходих на "Кадън кайрак" да донабера риган и доста късно снощи, тъкмо се канех да пиша, дойдоха ми пак от морето за София Снежанка c мъжа и детето им. Сега е 10 часа. Току-що закусихме. Хладилникът ми беше празен, нямам и хляб. Трябва да отида да потърся нещо за обяд. А искам непременно да пусна писмото си до обед, за да не остане за утре.

Та бати не е тук. Сам съм. Можеш да дойдеш. Не е зле c обратна поща да ми пишеш кога може да стане това, за да съм си у дома. Да не би да отида донякъде, макар и за малко. И все пак ти напомням, че знаеш къде е оставен ключът на външната врата. На вътрешната - ти имаш.

Изак дойде ли?

Времето тук е прекрасно. Прохладно е c чести превалявания. Навсякъде в полето е приказна зеленина c пищни разноцветни килими.

Много сърдечни поздрави на всички близки.

Целувам те Христо

***

25 април 1990 г., с. Балван

Мила Жана,

Получих телеграмата ти по случай рождения ми ден. Благодаря ти много за вниманието и за акуратността както винаги. Благодаря!

Не ти отговорих веднага, защото ми е много трудно да пиша. От почерка ми ти разбираш това. Налегнала ме е грозна апатия и съм в пълно бездействие. Писмата, които получавам, се затрупват едно след друго и чакат отговори, които като чели никога няма да дойдат.

Градината си съм изоставил напълно. Фанчето се заканва да я позасее, но не ми се вярва. Половината от нейната стои незасята.

В неделя ще ме вземат приятели, за да отидем до Белене. Светът е потресен от това, което се изнася за там, но от това едва ли ще поумнее.

Радвам се да зная, че си добре.

Поздрави за всички.

Христо