Само да кажа

Стихосбирката „Само да кажа” на Христо Попов не е дебют. Не е начало, нито пък бенефис, и в никакъв случай точка. А едно безкрайно пътешествие, подобно на многоточие. Преди него са личните поетични светове, в които авторът ни кани, следвайки немирната птица на Капка Кънева от корицата. В тях може да съзерцаваме истинската същност на нещата. А нещата, онези неща, породени от думите – са след многоточието. Защотот миниатюрите на Христо Попов в своя натюрел носят специфична недоизказана емоция. Читателят дорисува. Стихове – отворени картини, стихове, пълни с акварелен простор, в които калиграфски, с изтляващ туш, да наместим породените образи след четенето. Стихове – дихание. Едно прозирно поемане на дъх – Само да кажа...

- Андроника Мартонова