80 стихотворения

Вали полека сняг,

великолепен сняг...

И сякаш иска жив да ме затрупа

Душата ми прилича на хралупа,

в която между пластовете шума

се крие не една вълшебна дума

и свило се под паяжина, дреме

зверчето на изгубеното време.

Сега съм неочаквано самичък,

забравен тук, под покрива едничък,

самичък край огнището, в което

изгаря на едно дърво сърцето,

загледан през прозореца в безкрая,

където стогодишни псета лаят

и тихо, нереално, безметежно,

красиво, възхитително и нежно

вали полека сняг,

великолепен сняг...

***

Петър Анастасов е поет, журналист, театрален драматург и издател, носител на редица национални награди за литература, сред които Награда на българските писатели (1983), Награда "Изворът на белоногата" (2004), Награда "Валери Петров" (2020) и др.