Литературата като съдба. Сборник в чест на 80-годишнината на професор Симеон Янев

Настоящият сборник е скромен опит на филологическата общност да чества юбилея на един от знаковите си учени и писатели – професор Симеон Янев – автор на повече от тридесет научни и художествени книги, на стотици статии, студии и рецензии, редактор на елитни периодични издания, преподавател и изследовател, формирал и формиращ литературноисторическото мислене на поколения българисти.

СЪДЪРЖАНИЕ

• Посвещение

•СИМЕОН ЯНЕВ – СЪТВОРИТЕЛЯТ

- Светлана Стойчева. Симеон Янев – сътворителят на контексти

- Дора Колева. Симеон Янев: участта български писател

- Иван Иванов. Постмодерният роман на Симеон Янев – пътуване през времето и отвъд

- Росица Чернокожева. „Прочетено крадешком“ – интимността на дневника

- Петър Стефанов. „Биография на мъртвия век“ – романов епос за моралната нищета и духовната посветеност

- Георги Цанков. Ирония, историзъм и трагизъм в епопеята „Биография на мъртвия век“ от Симеон Янев

- Кирилка Демирева. За романовия епос „Биография на мъртвия век“. Читателски наблюдения

- Георги Велев. Изненадващи съвпадения между един френски и един български роман

- Надежда Стоянова. „Атласът“ като литературноисторически проект

•БЪЛГАРСКИ ЛИТЕРАТУРНОИСТОРИЧЕСКИ СЮЖЕТИ

- Иван Русков. Разказът самоубийство

- Сава Сивриев. За антропоцентричните решения в „Италия“ (1884) на Иван Вазов

- Цветан Ракьовски. Иван Вазов и неговият учител по история

- Николета Пътова. Драматургията на Иван Вазов – критически дебати

- Димитър Бурла. За жанра на „Бай Ганьо“

- Петър Михайлов. 120 години от публикуването на един сборник, о-станал невидим

- Калина Лукова. Критическият дебат за Г. П. Стаматов

- Николай Чернокожев. Небесата на Елин Пелин

- Бисера Дакова. Между декадентското клише и автопародията, или за взаимоотекванията между два „различни“ разказа на Елин Пелин

- Биляна Борисова. Николай Лилиев и пределът на българската поетическа предвоенна модернистична традиция

- Мира Душкова. Реконструкция на лирическия цикъл „Море“ от Константин Константинов

- Татяна Ичевска. Старостта в разказите на Йордан Йовков

- Добромир Григоров. Малкият народ като общочовешки проблем (Борис Йоцов чете Томаш Гарик Масарик)

- Мартин Колев. „Чудни приключения с много страсти и много геройства, и много опасности“: наративна идентичност при персонажите на Матвей Вълев

- Ноеми Стоичкова. Константин Мутафов и политиките на вестник „Литературен глас“

- Венцеслав Шолце. Факт и субект. Залозите на историографския дебат между Иван Дуйчев и Симеон Радев

- Радослав Радев. Проблемът за обратната рефлексия при четене на художествен текст

• СЪВРЕМЕННИ НАРАТИВИ

- Бойко Пенчев. Възкресението – литературната история като сън

- Инна Пелева. Жанр и идеология – конфликти, адаптации, употреби (бележки върху популярната проза на Богомил Райнов)

- Ирен Александрова. Личността като диалог

- Милена Кирова. Българската литература влиза във второто десетилетие на XXI век: романът през 2011 година

- Полина Пенкова. Употреби на пародията в женското писане: два случая

- Румяна Евтимова. Приумиците на постмодерната руска драматургия: на сцената излиза Достоевски

- Лора Динкова. Парадигми на спомена в прозата на Владимир Набоков

• КЛАСИЧЕСКИ НАРАТИВИ

- Мария Илчевска. Класическите „вълшебни приказки“ и жанровото им пародиране в наративите за хитреци

- Мария Маринова-Панова. Книга Естир от Стария Завет – ресакрализация на приказни сюжети и исторически реминисценции

- Валери Стефанов. Цариградската библия на 150 години

- Владимир Игнатов. Ранобудници и поручители: измерения на възрожденския нравствен идеал (прозаическите преводи на Юри Кисимов по страниците на сп. „Училище“)

- Яница Радева. Затворническото битие и човекът (Каравелов сред мъртвия дом на Достоевски, тъмниците на Силвио Пелико и затворите на Александър Лакиер)

- Андриана Спасова. Модерната рефлективност на Найден Геров и пътеписната проза след Освобождението

• ВЪПРОСИ НА ЛИТЕРАТУРАТА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ

- Младен Енчев. Смъртта и възпитателната забрана в дидактичните прояви на българската детска литература

- Огняна Георгиева-Тенева. „Златорог“ и изкуствата за деца

- Галина Вълчева-Димитрова. Огънчето на поезията, или за един възможен авто/биографичен сюжет в творчеството на Петя Дубарова

• СИМЕОН ЯНЕВ – УЧИТЕЛЯТ

- Биляна Борисова. Думи за проф. Симеон Янев

- Поли Муканова. За творческото писане и учителите

БИБЛИОГРАФИЯ НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ И ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ПРОФЕСОР СИМЕОН ЯНЕВ, ДОКТОР НА ФИЛОЛОГИЧЕСКИТЕ НАУКИ

ЗА АВТОРИТЕ