Огледалото • Литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории

Изследването, представено от настоящата книга, поема четири основни ангажимента. Първият е да се проследи историческият живот на представата за огледалото; вторият - систематизирането и до-осмислянето на начините, по които огледалото присъства в литературата, както и - макар и спорадично - в други естетически практики. Допълнителен аспект на този ангажимент е екстензивният метод на проучване, предпоставящ стремежа към максимално широк исторически диапазон и отказ от инерцията на европоцентричното форматиране; третата задача е да бъдат анализирани функциите на огледалото като метадискурсивна метафора и да се потърсят следствията от тази му реализация; и четвъртата - на базата на системно проучване върху огледалността в японската култура да бъде изпробвана хипотезата, че в комплекса на многопосочните си конкретизации огледалото може да бъде използвано като база за мащабни културносъпоставителни проекти, при това с несравнимо по-добра ефективност, отколкото който и да е друг компонент.

Автор е на книгите "Несъвършени изречения" (1990), "Благозвучието на дисонанса. "Опити върху междутекстовостта" (1991, второ издание 1996), "През огледалото в загадката" (1996), "Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи" (2000, второ допълнено издание 2003).