Гласът на сърцето. Лирика

„В новата стихосбирка на поетесата Христина Въчева „Гласът на сърцето” преобладават тихите, прозирни, изпълнени със звуци багри на Родопа планина, с изплуващите от здрача потайни шумове на залезите, с носталгия и съкровени чувства от детството, които сгряват сърцето и душата. Стихотворенията, включени в съдържанието, са пресечна точка на въображение, емоция и тънка сетивност. Промененната лична съдба на авторката се вплита както във формата на спомените и тъгата в тях, така и в заобикалящата я реалност, за да пресътвори всичко това като осъзната вътрешн а равносметка на спечеленото и изгубеното.”

- Благовеста Касабова, рецензент

***

И СЛЪНЦЕТО ОТНОВО ЗАСИЯ

Забравих обиците, гривните си,

къде изчезна мойта суета?

Животът ме направи

пряма, истинска и светла,

частица от Божествена искра наля.

И станах друга, Господи,

душата ми отново заблестя,

усмихнах стареца с подадена ръка

на слабия открехнах

силни думи,

любов, по-силна блесна

в сърцето ми,

усмивка в устните наля...

И слънцето отново засия,

усмихна гълъбите сиви!