Белене. Сказание за концлагерна България

Книгата „Белене. Сказание за концлагерна България", представляваща разтърсващ документ за периода на комунистическия режим в България, с ново издание

„Трябва ли да се пише за всичката тая ужасия и дивотия на концлагерите в следдеветосептемврийска България? Кому е нужно това?... Защо да е необходимо да се знае историята, да я познаваме добре във всичките ѝ страни - и тъмните, и светлите? Ами че защото както отделният човек, така и всеки народ, за да поумнее, трябва да разбе¬ре сам себе си – да извади поука от действията и бездействията си, от грешките и безумията на своя изминат път... Правенето на истина¬та обществено достояние е като обществена изповед и разкаяние. А без разкаяние – какво ти опрощение на греха?...”

- Стефан Бочев

***

Стефан Бочев (1910 – 2002) е български дипломат, писател и публицист. Завършва право в Швейцария. През есента на 1934 г. става кореспондент на „Вашингтон пост" за Женева. До есента на 1933 г. е единственият български акредитиран журналист в Обществото на народите в Женева. Участва в един от големите митинги на николапетковистите през октомври 1946 г. в София, скандиращ „Долу червеният фашизъм". Арестуван е от Държав¬на сигурност на 13 май 1949 г. и е откаран в лагера „Богданов дол", край Перник. След това прекарва няколко години в лагера „Белене". Освободен е през август 1953 г. След 10 ноември 1989 г. издава няколко книги, сред които „Автопортретът ми като журналист и дипломат", „Архиванов" и др.

„Белене. Сказание за концлагерна България" е призната за връх на неговото творчество и за емблема на българската лагерна проза.