Тройният портрет на Мария-Магдалина

Книгата е антикварна и е единична бройка.

„... - Исус не е нищо свръхестествено, нищо „божествено", нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един „нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и просто напълно задоволява изискванията на нормата за човека: това е всичко. Не бива да се смесва „нормалният" със „средния" човек. „Нормален" си, ако задоволяваш изискванията на нормата за човека; „среден" си, ако отговаряш на осреднените статистическо-фактологически констатации за човека. Констатирано е, да речем, че човек средно по осем лъжи казва на ден; ти казваш по осем лъжи и ти, значи, си на равнището на „средния" човек. Но ти, пардон, не си "нормален" човек: от „нормалния" се иска да не лъже никога, никъде, за нищо - цял живот. Това -като пример, де. Та не Исус е нещо "неестествено", ами ние. Защото ние, като не можем, като -по-точно - не се залавяме да изпълняваме изискванията за „нормалния" човек, оставаме един човешки... субпродукт. И тука идва именно значението на Исус като личност-прецедент: „Можете и вие, а щом можете, трябва и вие! Трябва - поне да се опитвате, поне да се стараете, да се борите със себе си за да излезете от „субпродуктността си", от „ненормалността си" Поне - да опитвате!... И този Исус не е „пратен" от никого: той е един напълно естествен продукт на самото естество! Тук е страшният, ангажиращ ни факт: нямаме извинения да оставаме под равнището Му!..."

Стефан Бочев