Гестус 1/2005

Този брой на "Гестус", както предхождащите го през последните години, е отново тематичен. В него са събрани интервюта на световно известния немски драматург Хайнер Мюлер, проведени в рамките на края на миналия век. В тях повече се говори за политика, отколкото за изкуство. Преминал през опита на социализма, живял повече на Запад, отколкото на Изток, дори и след падането на стената, Мюлер продължава да държи на утопията ГДР. Същата утопия на комунизма, която самият той понякога възприема и тълкува през категорията на безобразното или през отчаянието. Надсмиващ се над вождовете, съпротивляващ се на системата, чрез ироничните си доклади до ЩАЗИ, в които пише главно неразбираеми за органите есета. Негова е фразата - "Лидери има тогава, когато има стадо". Оценките не могат да променят стойностите на неговата драматургия. В крайна сметка за него би могло да се каже, че животът му беше изкуство, изкуството - живот.

Парадоксалният му анархистичен социален гестус дразнеше преди „здравата" социалистическа държава. Дразни и днес тези, които живеят със самочувствие на новородени, на недокоснати от социализма.

Този брой нямаше да се случи без помощта на приятеля Димитър Гочев, който донесе книгите с интервютата от Германия и на Националния център за театър, на които благодарим. Благодарим и на Светла Иванова, и на Ирина Илиева, които преведоха нелеките текстове.