Бунтарят на българското кино и театър. 100 години от рождението на Петър Слабаков

„Роден под щастлива звезда, той донесе на сцената присъствието на живот. Един живот, в който се смесваха, взаимно обогатявайки се. множество гласове. В него напираше буйният вятър, стремително литнал над браздите на обширното добруджанско поле, които самият беше изтеглял, като тракторист от Държавното земеделско стопанство в село Стефан Караджа, Бал-чишко през 1945 г. Затова целият го виждахме такъв неукротим и вътрешно устремен. В него бучеше яр¬остният вой на черноморските вълни, блъскащи се в скалистите брегове на северните носове. Затова гласът му звучеше пресипнало дрезгав – ту остър и режещ, като метал, ту глух и задавен, като надигаща се буря, ту ясен, като бликнала от сърцето песен. В него се беше скрило палещо лятно слънце. Сякаш опърлен от топлината му, а в тъмните очи продължаваха да свят¬кат отблясъците на ярката слънчева светлина. Дълбо¬ко в същността му се беше притаило спокойствие. Не онова спокойствие, което прилича на леност. Не рав¬нодушието и безразличието, чиято неподвижност наподобява застояла водна повърхност, а спокойствието на небето и на морето, спокойствието на просторните житни поля, за които е нужен само лек полъх, за да се раздвижат и да зашумят, да се люшнат...”

- из книгата