И един ден, когато стана писател…

„Моите срещи с добри и талантливи хора започват с баща ми. „Аз съм си изживял живота! - го чувах да се хвали пред приятели, докато играеха на покер вкъщи: „Още пет години да живея, берекет версин!" Да съм бил на дванайсет години най-много, а той беше с около четиресет по-голям от мен. Значи, на петдесет и две години си е мислил, че си е изживял живота, в смисъл че добре го е изживял... Това е искал да каже. И това го каза, сега си спомням, в комбинация с: „Ако трябва да избирам с мен или с филипчо да се случи нещо (лошо), за миг няма да се замисля, аз съм си изживял живота". Може би онова, което живееше в новата комунистическа народна република, не смяташе и за живот..."

По случай рождения ден на актьора Филип Трифонов, напуснал ни в началото на 2021 г., от печат излиза издание с автентични негови текстове.

Пред читателя се разкриват по абсурден начин исторически факти, които Филип Трифонов успява да издигне от ранга им на музейни експонати в изпълнени с човешки смисъл и ценност истини. В книгата личат гражданската му позиция и погледът му на писател, които от най-ранна възраст сякаш никога не са го напускали, а са го съпътствали във всяко негово екранно, сценично и житейско превъплъщение. Автобиографии, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, житейски бележки с живи картини, рецепти и кръстословици от естествения дневник на актьора, скиора, боксьора, шофьора, професора, психолога и педагога – класика на българското кино Филип Трифонов, писан между шестнайсетата и седемдесет и третата му година.