„Драги читатели,

Появата на настоящата Антология на българската маринистична лирика има за цел да онагледи в широк план темата за морето в нашата поезия по години и авторско присъствие. Разбира се, тя не изчерпва самата тема, а се развива и в наши дни, ще се развива и занапред. Дълго време се спореше познава ли българинът морето и само в интимен фон ли са творбите за него в мерената реч. Този спор отдавна вече не съществува. Съществуват стихотворения наистина както в интимен план, така и в трудовата поезия, във военната лирика, в гражданските тежнения и копнежи, в социален аспект и пр. Съществува и “детска” морска поезия и като цяло тази тематика може да бъде открита в стойностни произведения на редица доказали се автори, част от които, включени тук, трайно живеят в диаспората. Впрочем, трудно ще намерим сред тях такъв, който не е докосвал с перото си синята стихия и не е оставил свои песни за нея, за нейното могъщество, за отрудените хора по крайбрежието, за любовта и за стремежа си, омагьосан от тайнството на природния феномен, да замине някъде далеч, където пак по бреговете се плискат вълни, пазят се спомените за смели пътешественици и се разказват легенди за бури, за нови посоки в розата на компаса и за волния човешки дух, оставил родното гнездо, за да се отдаде на вечния стремеж към опознаването на света...

Подбраните в Антологията творби в никакъв случай не изчерпват красотата и въздействието на нашата поезия за морето. Те са само примери, върху които може да се съградят редица още по-мащабни изследвания, а е истина, че и сега творбите на маринистична тематика продължават да се множат и да вълнуват с искреността си читателската аудитория от различни възрасти. Сигурен съм, че след нейната поява ще има във времето още подобни сбирки, с разширен тематичен обхват и нови имена на творци. Затова я определям само като стъпка в изследването на родната ни маринистична лирика, която вълнува и властно ни зове към опознаване на стихията с всичката й гама от теми и емоционални споделености. Нека й пожелаем добър път към сърцата на читателите с увереността, че тя ще бъде разгърната много пъти и четена още, и още. Тя има с какво да ни развълнува и омае... Благодарни сме на Национален фонд “Култура”, с чиято финансова помощ настоящата Антология стана факт.”

- От съставителя

***

В антологията са включени стихотворения от (в книгата авторите са подредени по година на раждане):

Александър Балабанов (1879 – 1955); Александър Муратов (1914 – 1994); Анна Мария Петрова-Гюзелева – Италия (1959); Антоний Бинчев (1950 – 2006); Атанас Звездинов (1943); Атанас Капралов (1958); Атанас Мочуров (1931 – 2022); Атанас Стоев (1944 – 2004); Божидар Божилов (1923 – 2006); Борис Бухчев (1935); Борис Младенов – Австралия (1939); Боян Ангелов (1955); Валентина Цветанова – Испания (1964); Валери Петров (1920 – 2014); Валери Станков (1956); Валя Василева (1962); Ваньо Вълчев (1937); Ваня Петкова (1944 – 2009); Васил Каратеодоров (1909 – 1981); Васил Славов – САЩ (1958); Василка Петрова-Хаджипапа – Кипър (1946); Васко Милев (1942); Вен Тин (Стефан Тинтеров) (1885 – 1912); Веса Паспалеева (1900 – 1980); Весела Страшимирова (1902 – 1995); Веселин Ханчев (1919 – 1966); Виктория Катранова (1961); Владимир Башев (1935 – 1967); Владимир Левков (1950 – 1994); Владимир Луков (1949); Георги Джагаров (1925 – 1995); Георги Драмбозов (1945); Георги Караиванов (1897 – 1985); Георги Константинов (1943); Георги Ряпов – Канада (1944); Дамян П. Дамянов (1935 – 1999); Даниела Найберг – САЩ (1963); Джина Дундова-Панчева (1968); Диана Павлова (1954); Димитър Бояджиев (1880 – 1911); Димитър Велинов (1937 – 1979); Димитър Милов (1953); Димитър Осинин (1891 – 1981); Димитър Подвързачов (1881 – 1937); Димитър Полянов (1876 – 1953); Димитър Христов (1957); Димчо Дебелянов (1887 – 1916); Динко Динков (1977); Динко Павлов (1937); Дора Габе (1886 – 1983); Драгомир Шопов (1938 – 2022); Дянко Кънчев (1938 – 1997); Евтим Евтимов (1933 – 2016); Екатерина Ненчева (1885 – 1920); Ели Видева (1955); Елисавета Багряна (1893 – 1991); Елка Василева (1951); Елка Няголова (1952); Емануил Попдимитров (1885 – 1943); Емил Розин (Петър Бостанджиев) (1932 – 2010); Здравка Владова-Момчева – Великобритания (1967); Златка Тименова – Португалия (1949); Златомир Златанов (1953); Ива Спиридонова (1979); Ивайло Диманов (1956); Ивайло Терзийски – Великобритания (1970); Иван Апостолов (1944 – 2000); Иван Вазов (1850 – 1921); Иван Ванев (1938 – 2007); Иван Грозев (1872 – 1957); Иван Давидков (1926 – 1990); Иван Есенски (1949); Иван Здравков (1941); Иван Карадачки (1936); Иван Манолов (1961 – 2005); Иван Ненков (1961); Иван Николов (1937 – 1991); Иван Пейчев (1916 – 1976); Иван Ст. Андрейчин (1872 – 1934); Иван Теофилов (1931); Иван Хаджихристов (1892 – 1970); Илия Буржев (1931 – 2008); Илия Н. Булев (1883 – 1966); Илко Илиев (1958); Йоаким Груев (1828 – 1912); Йордан Захариев (1943 – 1989); Йордан Кръчмаров (1948 – 1986); Йордан Пеев (1968); Йордан Стубел (1897 – 1952); Калина Ковачева (1943 – 2010); Калина Малина (1898 – 1979); Калина Томова – САЩ (1956); Калофер Киряков (1926 – 1989); Карл Виолетов (Карл Михайлов Иванов) (1894 – 1975); Кирил Гюлеметов (1883 – 1913); Кирил Христов (1875 – 1944); Кольо Севов (1933 – 1991); Константин Величков (1855 – 1907); Константин Константинов (1890 – 1970); Красимира Макавеева (Рара Авис) (1980); Крум Пенев (1901 – 1986); Лалка Павлова (1949); Лили Качова (Лиляна Славова Качова) (1952); Лъчезар Станчев (1908 – 1992); Люба Касърова (1887 – 1946); Любомир Николов – САЩ (1954); Любомир Чернев (1960); Людмил Стоянов (1886 – 1973); Людмила Билярска – САЩ (1952); Людмила Калоянова – САЩ (1959); Магда Минева-Петканова (1900 – 1970); Малинка Цветкова – Испания (1963); Манол Манолов (1952 – 2019); Мара Белчева (1868 – 1937); Марин Маринов (1955); Марина Матеева (1967); Мария В. Николова (1947); Мария Грубешлиева-Балина (1900 – 1970); Марсиа Малинова-Антони – Австралия (1944); Мартин Спасов (1985); Матей Шопкин (1938); Мая Панайотова – Белгия (1951); Минко Неволин (1881 – 1972); Михаил Кръстанов – Бразилия (1962); Михаил Теофилов (1876 – 1942); Михаил Цветански – САЩ (1970); Надежда Тошкова (1974); Надя Кехлибарева (1933 – 1988); Надя Попова (1952); Наталия Недялкова (1969); Недялко Йорданов (1940); Недялко Месечков (1906 – 1980); Нели Пигулева (1957); Никола Вапцаров (1909 – 1942); Никола Венетов (1882 – 1971); Никола Инджов (1935 – 2020); Никола Начов (1859 – 1940); Никола Ракитин (1885 – 1934); Никола Фурнаджиев (1903 – 1968); Николай Дялков (1963); Николай Зидаров (1921 – 2007); Николай Искъров (1951 – 2001); Николай Лилиев (1885 – 1960); Павлина Павлова (1959); Паруш Парушев (1947); Паулина Станчева (1907 – 1991); Пейо Яворов (1878 – 1914); Пенка Цанева-Бленика (1899 – 1978); Пенчо Пеев (1906 – 1929); Пенчо Славейков (1866 – 1912); Петко Славейков (1827 – 1895); Петър Алипиев (1930 – 1999); Петър Андасаров (1937); Петър Велчев (1944); Петър К. Стойков (1954); Петър Караангов (1931 – 2020); Петя Дубарова (1962 – 1979); Пламен Панчев (1948); Рада Капралова – Гърция (1958); Радой Ралин (1923 – 2004); Райна Недялкова-Качулкова – САЩ (1961); Роза Боянова (1953); Роза Максимова (1961); Росен Василев (1928 – 1994); Росица Чакърова – Великобритания (1970); Ружа Велчева (1946); Сава Пеев (1932 – 2018); Сашо Серафимов (1953); Свежа Дачева – Швеция (1953); Симеон Аспарухов (1977); Сирак Скитник (1883 – 1943); Славчо Чернишев (1924 – 2000); Снежана Галчева – САЩ (1961); София Милева (1991); Станислав Пенев (1953); Станка Николова – Австралия (1944); Стефан Станчев (1907 – 1991); Стилиян Чилингиров (1881 – 1962); Стоян Олчев (1896 – 1934); Таня Мезева (1962); Теодор Траянов (1882 – 1945); Тома Бинчев (1946 – 2013); Харалан Ангелов (1845 – 1904); Христо Ганов (1938 – 2022); Христо Радевски (1903 – 1996); Христо Силянов-Ружкин (1880 – 1939); Христо Фотев (1934 – 2002); Христо Ясенов (1889 – 1925); Цвета Иванова (1970); Чони Чонев (1948 – 2011); Яна Вълчева (1980); Яна Язова (1912 – 1974); Янислав Янков (1941).