Дъхът на ближните

На ближните - близки и далечни, е посветена тази книга. На отритнатите и маргинализираните, на хората, потопени в лепкавия катран на миналото и в родовата си памет.

Седемнайсет разказа, в които самотата и отчуждението са фундамент на живеенето. Нима можем да се спогодим, когато все заклеймяваме различния, не го разбираме, чужд ни е? Когато са ни нужни брони и щитове, за да се съхраним.

Седемнайсет разказа, които проправят пътека към великодушието и човечността.

Георгиу пише от дълбоко човешка перспектива, с искрена съпричастност към съдбата и чувствата на героите си - нещастна съпруга, обречена да понася тормоза и униженията, на които я подлага съпругът ѝ, бежанци, понесли вечната болка на изкоренените си животи, възрастна дама, която в самотата на последните си дни размишлява върху някогашните си забранени чувства към друга жена, обичащ съпруг и баща, смазан от чувство за вина заради миговете, когато копнее да остане сам със себе си.

Езикът е жив, еклектичен, често отвъд граматическите правила, там, където силата на словото е в суровото, оголено до болка въздействие.

***

„Животът е хубав, но и труден, много труден, за някои хора непоносим. Наблюдавам ги и изпитвам необходимост да пиша за тях, за онези, които усещам близки, все едно къде в пространството се намират. Пиша с надеждата, че животът им няма да остане невидим, за да може болката и малките им радости да не бъдат пренебрегвани.”

- Андонис Георгиу