Пратеничеството. Една мисия във Волжка България

Х век. На картата на света има две държави с името България. И докато Дунавска България на цар Симеон I върви с уверени крачки към своето величие, владетелят на Волжка България, кан Алмас, е наясно, че без да се присъедини към някоя от големите религиозни общности на времето, държавата му няма големи шансове да просъществува дълго. Затова изпраща писма до владетеля на Абасидския халифат, халиф Ал-Муктадир, и до византийския император Константин VII Багренородни с молба да му пратят хора, които да му разяснят тънкостите на техните вероизповедания.

Пратеникът му до Константинопол обаче е заловен от дунавските българи и цар Симеон I решава да се включи в надпреварата за душата на родствения му народ. Отряд, ръководен от младия и буен боил Храбър и игумена на Плъсковския манастир Тудор Доксов, е натоварен с мисията да стигне до Велики Болгар и да убеди кан Алмас да приеме християнската вяра от български свещеници. В същото време халиф Ал-Муктадир и византийският император Константин VII също изпращат свои делегации.

Ще стигнат ли трите пратеничества до целта си, кое от тях ще привлече кан Алмас към своята вяра и какво ще последва от това? Отговорът на тези въпроси е в тази книга, написана в най-добрите традиции на българската историческа проза в лицето на Фани Попова-Мутафова, Димитър Талев и Вера Мутафчиева. Освен с увлекателен сюжет и запомнящи се герои, романът на Мариян Петров „Пратеничеството. Една мисия във Волжка България“ впечатлява и с недостатъчно познати исторически факти.