Когато огънят изтлява. Лирика

ДИШАЙ

Да дишаш със пълни гърди,

това е късметът човешки.

Светът да ти шепне: Бъди! –

дори и в минутите тежки.

Да дишаш - това е живот,

най-светлият лъч оптимизъм.

Че ти си надежден пилот

за щурма на новата криза.

Борбата за въздух е глас,

повеля на време сурово,

когато пшеничният клас

поема дъха на олово.

А щом и в морето сафрид

обядва с пластмасова супа,

ще можем ли с долар пробит

контейнер със бриз да си купим?

Днес дишай със пълни гърди,

че времето бързо отлита.

Войни и всемирни беди

мечтите човешки не питат.

Но може планинският връх

след буря – озон да ни прати.

И ние до сетния дъх

оставаме племе рогато.