Историософия (за историята на България, словестността и Църквата)

„Историософия“ съдържа текстове, публикувани в медиите и социалните мрежи през последните девет години. Явява се като продължение на двата сборника на автора от 2002 и 2017 г. („Сонм“, УИ „Св. Климент Охридски“), озаглавени „Александрия“; и донякъде на „Автобиография“ от 2021 (УИ).

Тук задачата е да се въведе едно разбиране за историята, което се отличава от налаганото във влиятелните медии и политически управляваното образование.

Говори се за църковната (религиозна и духовна) история като причина за светската; за мястото на България в тези процеси; за идеологията, от която тя се нуждае.

Обсъжда се значението на събития и личности в световната политика и църковния живот.

Обърнато е внимание на присъствието и ролята на някои художествени образи и повествования в историческото съзнание на цивилизацията.

***

Николай Гочев е роден през 1964 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1983), НШЗО „Христо Ботев“ (1984) и Атинския национален и Каподистриев университет (Философски факултет, Езикознание) (1993).

От 1993 г. преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по литературознание (1999). В университета води основния курс по „Старогръцка литература“ и избираемите: „Интелектуалците през античността“, „Античността в художествената литература и естетическата теория“, „Класическо образование и идея за класическа древност в България“, „История и култура на островите в източното Средиземноморие“.

Учредител и пръв председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (2005).