Потайностите на "Св. София". Забравените кораби-графити и техните послания

Въпреки повърхностните прилики, средновековните графити не са аналог на съвременното „маркиране" или „припикаване" на място, определяно също за „графити". За разлика от днешната криминализирана представа за тях, врязаните знаци в средновековните черкви не се считали за вандалска проява по онова време.

Стремежът да се остави знак за дар или молитва чрез рисунка в самия храм идва от разбирането на средновековния човек, че неговата сила е пряко свързана с постоянството на акта. Оттук тя не е толкова маркер за посещение, макар да има и такива, но чрез прякото си взаимодействие със светата повърхност на черковната сграда се превръща във вечно присъствие, молитва, "донине", която по дълготрайност и сила надминава една запалена свещ, чиито остатъци се изхвърлят от олтара и канедлабрите след нейното догаряне. Тъкмо с това може да се обясни уважението, с което тези образи се ползвали сред техните съвременници и следващите посетители.

Надявам се, че след като завърши прочита на тази книга, читателят, дори и онзи, който няма да разбере нейната важност, ще може да усети и да вникне в "другата история" на този храм и дори да "отплава" с неговия флот върху мрамора, като оттук насетне ще гледа с други очи на "потайностите" на "Св. София/ Ая София", опитвайки се да открие "своя" кораб не само в нея, но и сред отдавна забравени рисунки-графити върху всяка възможна стена.