Непознатият храм Св. София. Част І: Надписи-графити на кирилица и глаголица

Обикновено появата на графитите не е свързана с предварителна подготовка и в тях прозира човешкото желание за самоизява и общуване. Най-често те са разположени на общодостъпни места, каквито са стените на храмовете поради удобната повърхност и условията за добра комуникация. Графитите са неофициални надписи, изразяващи личното благочестие на техните автори и на черковната стена изпълнявали ролята на молитва.

Графитите били обичайни сред миряните, клириците и поклонниците, които изписвали своите имена с вярата, че ще получат спасение, ако те останат завинаги в свещеното място, каквото е черквата. Други може би се подписвали по тези места, защото тяхната свобода за изразяване била ограничавана навсякъде.

Тогава, какво е правил посетителят в свято място като „Св. София" и защо е идвал? Ако в днешно време отговорът е „любопитство", зад което се крие едно просто „отмятане" на поредния обект, придружено с неизменното докателство - „картинки" в социалните мрежи, то за отколешните посетители отговорът се крие в две думи: „заради молитвата". Тази молитва може да бъде акт на благодарност, сбъдване на молба, молба за опрощение или търсене на различна подкрепа. Писмото осигурявало по-близък и пряк път в общуването с Бог, макар и без незабавен отговор, а мястото на изписване засилвало действието с вярата в чудотворните му свойства.

В тази книга са представени 94 надписи-графити на кирилица и един на глаголица, които са открити по балюстрадите, колоните и стенната облицовка в галериите на "Св. София". За първи път тези надписи са събрани, грижливо проучени и издадени в каталог от Тома Томов „жителят на Константинопол".