Как е живяна и как е мислена детската възраст от българите (XVII - XIX в.)

Книгата е опит за прочит на изворите за българската история през призмата на една сравнително нова дисциплина – историята на детството. Основните извори, на които се опира изследването, са текстове, съставени от грамотни българи от XVII - XIX век - приписки, спомени, автобиографии, съчинения с философско, педагогическо, нравоучително или религиозно съдържание, дневници, публицистични и художествени произведения, учебници и училищни помагала, ръководства за отглеждане и възпитаване на деца, медицинска книжнина, училищни правилници, календари, пътеписи и агиографски паметници, неиздадени ръкописи, каталози на лични и публични библиотеки, обявления за недостигнали до отпечатване книги, материали от периодиката, както и кореспонденция на различни представители на онези времена. Привлечени са също така правни паметници, етнографски, фолклорни, археологически, иконографски и снимков материали, а също и статистически данни. Българската книжовна продукция от XVII - XIX век, посветена на темата за детето, както и начините на изживяването на детската възраст от българите, са продукт на своеобразен синтез от фактори, сред които особено значима е ролята на културно-историческото наследството на Античността, Средновековието, Реформацията и Просвещението на Европа, налагаща да бъде направен кратък преглед на това - как е живяно и как е мислено детството в Европа през онези епохи. Това навлизане в предходните епохи позволява да се проследи интелектуалната генеалогия на представените в книгата български автори и то обогатява представите ни за генезиса на явленията в сферата на идеите и особено за трансфера на идеи и знания на нашия континент. В изследването е направен опит за реконструкция на начина, по който е живяно детството в нашето общество през XVII - XIX в. Основната част на изследването съдържа анализ на възгледите за децата и детската възраст на грамотни българи от XVII - XIX век, като подборът на авторите е определен от критерия наличие, в една или друга степен, на избистрени виждания по отношение на децата и детската възраст. Сред „анкетираните" автори са прочути учители-педагози, а също и хора, които не са практикували учителската професия, но са формулирали ясни разбирания по интересуващата ни тема. Данните за това как е била живяна и как е била мислена детската възраст от българите през от XVII - XIX век позволяват да бъде представен един от важните апекти на сложния и противоречив път на модернизцията на българското общество. Изнесените в книгата сведения показват как отношението към детето и детската възраст през десетилетията на навлизането на българите в буржоазната епоха отразяват по специфичен начин трудното оттласкване от традицията и непълнокръвното възприемане на ценностите на Новото време.

***

Проф. д.и.н. Надя Данова е историк, специалист по история на балканските народи (XV - XIX век), работила в Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките. Автор е на множество изследвания и документални издания, между които „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век (1980), „Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век" (1994), „Иван Добровски в перспективата на българския XIX век" (2008), „България и българите в гръцката книжнина XVII - средата на XIX век" (2016).