Спомен за гората

„С този малка книжка Дамир Каракаш се превърна в голям писател.”

- Миленко Йергович

Спомен за гората е книга за детствoтo и порастването. Честна и смела книга, пестелива на думи и оценки. Кратък роман, който разказва за надеждите и разочарованията, за копнежите и горчивините в живота на едно момче. При това го прави с безпощадна откровеност и в същото време без капчица грубост и обвинение.

Това е и книга за отношенията в семейството и особено за наранената връзка между един властен, патриархален баща и неговия чувствителен, невписващ се в канона от обществени условности син.

Поетичният език се усеща не в предозирането с красиви фрази и витиеватостта на стила, а в спокойното и ненатрапчиво вглеждане в ежедневните тайни на битието. Плахото отброяване на ударите на сърцето, промените в порастващото тяло, преглъщането на несправедливостите и тежестта на очакванията, изправянето лице в лице със смъртта - не една книга за порастването гравитира около тези теми. И въпреки това крехката дързост на главния герой с неговата фина чувствителност, която го отличава от средата и най-вече от връстниците му, ни прави съпричастни към историята по нов начин. Постепенно пред нас се разкрива тайнствената прелест и спотаената мощ на гората, криеща заплаха и обещание.

***

Вървя, стъпвам ту по мъхове, ту по дебели пластове нападали листа: съчките под краката ми пукат като костиците в нечии стъпала. Дърветата около мен са протегнали великанските си крака: едвам се провирам между тях. Колкото по-дълбоко навлизам в гората, толкова по-гъста и по-мрачна става. Няма край; няма край тази гъста гора.