Врагове на самите себе си

„Текстът, който предлагам на вниманието на читателя, не претендира за научност, но има подчертана историчност и ще ни напомня важни за българите моменти от 1915 до 1945 г. В този период нацията ни преминава през напразни надежди за обединение, чести кризи в отношенията със съседите и тежки предателства от страна на Великите сили и „матушка” Русия.

Това е времето, когато болшевизмът набира скорост и в България. В противостояне на съветския тоталитарен строй се появяват фашизмът и нацизмът. Насилието бележи двадесетото столетие и ще се прояви бурно в двадесетте години на настоящия век. Разрухата засегне различни държави, сред които близката до нас Украйна.

Цитирах коренно противоположни мнения за едни и същи събития, за да е ясно как комунистическата пропаганда ги променя в своя изгода.

В основата на „Врагове на самите себе си” стои един ръкопис. От неговите страници се изгради събирателният образ на наши съвременници комунисти, които не са вече между живите. Текстът е искрен и достатъчно показателен защо и как са носили оръжие под червеното знаме хора, които не са престъпници по рождение. Висшите комунистически кадри обаче жадували за власт и бонуси, каквито получавали през 1917 от Германия болшевиките. Те от своя страна започнали да подпомагат нашенските червени с пари, оръжия, боеприпаси и лично участие.

Преди да напъхам показалец в раната на духовната нищета ще цитирам Махатма Ганди, индийски политик и държавник, който прогонва Британската империя от Индия без да пролее капка кръв.

Пожелавам на сегашните и бъдещите български политици да медитират отговорно над думите на Велката душа:

Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света – това е мит на атомната ера, а е в това да променим самите себе си. Вярата ми в ненасилието ме задължава на решителност. Няма място за страх или слабост.

Къде си, Учителю Ганди?”

- от автора