Загадките на българската веда, книга 2:

Веда словена" проговори! И сама даде отговор на екзистенциалния въпрос „Да бъде или да не бъде'?

Отричани, отхвърляни и обругавани вече век и половина, народните песни на родопските мърваци и помаци сами защитиха своето име и правото си на жвот! Защото „веда" означава „знание", а родопската Веда показа знания, каквито човек не може и да си представи.

Очаквал ли е някой тя да знае и говори за индийските харапи, преди съвременната наука? Да знае за първото култивирано жито, за първата лоза и първото вино! Да познава историите на първите опитомени тревопасни животни – овцата и говедото, на първото рало и първия орач, за първите кораби и първите писмена. Тя вещо описва най-ранните миграции на вълчите поклонници по древния свят и най-дълбоките ни корени като народ.

Това е истината за „Веда словена" на Стефан Веркович и Иван Гологанов. Ще бъде жалко, ако не можеш да проумееш истината за „Българската Веда", дори и след като си прочел тази книга.

На корицата – скален масив „Главата" от с. Долно Дряново – Фотография на Цанка Велева oт Русе.

Природен феномен или скално-изсечен паметник – дело на човешкото въображение? Целият скален комплекс се смята открит и популяризиран от проф.Тодор Бояджиев, а намерената керамика го отнася към халколитнага епоха у нас.

„Избора ми за илюстрация на корицата е определен от близостта на обекта до гр. Доспат – единственият топоним, споменат поименно на територията на България, в два от разговорите, поместени в том 2 на сборника. А втората причина – всеки и сам може да види с очите си.

Скалният масив е така внушителен и изразителен, че човек направо занемява! Наричан е с различни имена: Тангра I или Владетеля, а според авторката на фотографията: Великия мислител, Съзерцателя и дори Пазителя на тайната на планината. Величавият му, съсредоточен взор, отправен в далечината към зелените гори на планинското плато респектира наблюдателя и създава впечатлението, сякаш сам Господ Бог е слязъл в Родопа планина.

Благодаря на Цанка Велева за любезно предоставената фотография!”

- Светлозар Попов