Кайсиево сладко. Разкази

Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души.

Сборникът съдържа разказите:

– „Матрьонината къща”, 1959 г.

– „Дясната ръка” – 1960 г.

– „Случай на гара Кочетовка”, 1962 г.

– „Захар Торбата”, 1965 г.

– „Колко жалко”, 1965 г.

– „Великденско кръстно шествие”, 1966 г.

– „Его”, 1994 г.

– „Критични времена”, 1994 – 1995 г.

– „Новата младеж”, 1993 г.

– „Настенка” 1993; 1995 г.

– „Кайсиево сладко” – 1994 г.

***

Александър Солженицин (1918 – 2008) е световноизвестен руски писател и дисидент, обявил се открито срещу тоталитарната система в СССР. През 1970 г. е удостоен с Нобелова награда за литература „за моралната сила, с която продължи традициите на великата руска литература”.

Преди този триумф животът му поднася най-тежки изпитания – през 1941 г. е мобилизиран и участва във Великата отечествена война, но още преди края ѝ е арестуван и изпратен в трудов лагер от системата ГУЛаг. Години по-късно въз основа на личните си спомени и свидетелствата на други лагерници, ще напише фундаменталното си художествено изследване „Архипелаг ГУЛаг“, нареждана сред най-значимите книги на ХХ век.

Наричат Солженицин „съвестта на Русия”.