Емпузион

От носителката на Нобелова награда за литература за 2018 г. Олга Токарчук - първият ѝ роман след престижното отличие

Най-интересното винаги остава в сянка, в онова невидимото...

Септември, 1913 г. Гьоберсдорф, днешно Соколовско. Студентът от Лвов Мечислав Войнич пристига в санаториум за лечение на белодробни заболявания с надеждата да оздрави уязвимото си тяло. Попаднал в колоритна компания от хоспитанти, бъдещият инженер е въвлечен в дискусии по наболели теми: от естеството на света и надвисналата над Европа война до мястото и ролята на жената в социума. Разговорите, макар и унирерсални, връщат героя в утробата на собственото му минало – там, където се е чувствал наблюдаван, под обсадата на чуждите погледи, хронично неразбран и притиснат под тежестта на очакванията.

Междувременно в курортното селище стават смущаващи инциденти, носят се слухове за трагични събития в непосредствена близост. Това изпълва обитателите на санаториума с безпокойство. Нещо или някой сякаш се опитва да проникне при тях. А може би вече е тук.

Един роман за нуждата от обич. И за проклятието на криворазбраната грижа. Книга за несъвършенствата, от които сме направени, и за очите, с които ни гледа светът. За светлината в изгнание. За контрапунктите на съществуването и за враждите, заради които надеждата за хармония често изтънява. За слабите места в душата. И ето ни пак там: ние срещу вие, видимо срещу невидимо, жени срещу мъже, природа срещу култура.

Този забележителен роман, реверанс към „Вълшебната планина” и негова елегантна апология, умело смесва жанрове и надгражда колосалния труд на Томас Ман, като в тъканта на изящната литература добавя елементи на хорър и измества фокуса на философските дебати.

А какво ли означава тайнственото заглавие? Загадката ви очаква.